– Как ще коментираш разкритията на полицията във връзка с „Проект Гимле“, както го наричате вие от Приятели на Швеция? – попита единият.
Краката на Йон се огънаха. Леон наблюдаваше сцената с интерес. Рано или късно на всекиго се налагаше да отговаря за постъпките си. Внезапно се притесни за Ия, но отпъди тази мисъл. Каквото и да се случеше, съдбата им беше предопределена. Ия имаше нужда от това, за да се освободи от вината и мъката, които я подтикваха да живее единствено заради него. Любовта ѝ граничеше с мания, но Леон знаеше, че в нея гори същият огън, който караше него самия да приема всички предизвикателства. Накрая двамата изгоряха заедно, в колата, на онзи стръмен склон в Монако. Нямаха друг избор, освен да довършат всичко заедно. Гордееше се с нея и я обичаше. Ето че сега Ия най-накрая намираше пътя към дома. Днес щеше да настъпи краят и Леон се надяваше, че ще е щастлив.
Мортен отвори бавно очи и ги погледна.
– Толкова бях изморен.
Никой не му отговори. Внезапно Ерика също се почувства безкрайно изтощена. Адреналинът се бе изпарил от тялото ѝ и прозрението, че малката ѝ сестра може би е мъртва, парализираше крайниците ѝ. Искаше единствено да легне на дървения под и да се свие на топка. Да затвори очи, да заспи и да се събуди, когато всичко е приключило. По един или друг начин.
Видя дисплея да светва. Дан. Боже господи, сигурно се е побъркал от притеснение, когато е прочел съобщението, което му прати Ерика. Патрик обаче не беше отговорил. Може би е зает с нещо и не го е видял?
Мортен продължаваше да ги наблюдава. Цялото му тяло беше отпуснато, а изражението му – безразлично. Ерика съжали, че не бе попитала Ева какво се е случило със сина им. Явно тогава се бе отключило нещо, което в крайна сметка е довело Мортен до лудост. Само ако знаеше какво точно е станало, би могла да опита да поговори с него. Не можеше просто да седят и да чакат Мортен да ги убие. А Ерика не се съмняваше, че намеренията му са именно такива. Разбра го още щом видя студения пламък в очите му.
– Разкажи ми за Винсент – каза тя меко.
Първоначално той не отговори. В стаята се чуваше единствено дишането на Йоста и далечния шум на моторниците. Ерика зачака и накрая Мортен каза монотонно:
– Той е мъртъв.
– Какво се случи?
– Вината беше на Ева.
– В какъв смисъл?
– Едва сега го осъзнах напълно.
Ерика усети как я обзема нетърпение.
– Тя ли го уби? – попита тя и затаи дъх. С крайчеца на очите си видя как Йоста внимателно следи разговора. – Затова ли опита да я убиеш?
Мортен се заигра с револвера. Претегли го в ръцете си.
– Не исках да става такъв пожар – каза той и отново отпусна оръжието в скута си. – Исках просто тя да разбере, че има нужда от мен. Че аз съм този, който може да я защити.
– Затова ли стреля по нея?
– Ева трябваше да разбере, че мястото ни е един до друг. Но това няма значение. Вече разбирам. Тя ме манипулираше, за да не осъзная очевидното. Че тя го е убила.
Той кимна, сякаш за да подчертае думите си. Погледът му така плашеше Ерика, че тя трябваше да се бори със себе си, за да запази спокойствие.
– Тя е убила Винсент?
– Точно така. Впоследствие разбрах всичко. След като тя се върна от вас. Наследила е вината. Толкова много зло не може просто да изчезне.
– Прапрабаба ѝ ли имаш предвид? Бавачката на ангели? – попита Ерика учудено.
– Да. Ева каза, че тя е удавяла децата в корито и ги е заравяла в мазето, защото си е мислела, че никой не ги иска и никой няма да ги потърси. Но аз исках Винсент. Потърсих го, но него вече го нямаше. Тя го беше удавила. Винсент лежеше погребан сред другите деца и не можеше да се върне.
Мортен плюеше думите и по брадичката му се стичаше слюнка. Ерика разбра, че няма смисъл да говори с него. Няколко различни реалности се бяха преплели в съзнанието му, образувайки чудновата страна на сенките, в която не можеше да проникне друг човек. Обзе я паника и тя хвърли поглед към Йоста. По примиреното му изражение разбра, че и той е стигнал до същото заключение. Не им оставаше друго, освен да се молят и да се надяват, че някак си ще оцелеят.
– Шт – каза Мортен ненадейно и изпъна гръб.
Ерика и Йоста се стреснаха от неочакваното движение.
– Някой идва.
Мортен стисна револвера и скочи на крака.