Инез знаеше, че няма смисъл да протестира. Щом Карла го бе правила, значи така трябваше да бъде. Пази боже нещо да се свърши по различен начин.
– Юхан, ще качиш ли Ева в детското столче? – каза тя, слагайки голямото парче агнешко на масата.
Молеше се на Господ да е приготвено, както трябва.
– Малката трябва ли да присъства? Тя само пречи.
Анели влезе в трапезарията с небрежна походка и седна.
– И къде предлагаш да я сложа? – попита Инез.
След цялото това робуване в кухнята не беше в настроение за забележките на доведената си дъщеря.
– Не знам, но е гнусно тя да е на масата. Направо ми се повдига.
Инез усети как нещо в нея преля.
– Ако ти е толкова неприятно, може би пък ти не бива да ядеш с нас – изръмжа тя.
– Инез!
Тя подскочи. Рюне беше влязъл в трапезарията и лицето му беше яркочервено.
– Какви ги дрънкаш? Дъщеря ми не е добре дошла на масата, така ли? – гласът му беше леден, а погледът му не се откъсваше от Инез. – В това семейство всички са добре дошли на трапезата.
Анели не каза нищо, но Инез видя, че девойката е толкова доволна от смъмрянето, че направо ще се пръсне от кеф.
– Извинявай, не мислех какво говоря.
Инез се обърна и премести купата с картофи на масата. Вътрешно кипеше от гняв. Искаше ѝ се да изкрещи, да последва сърцето си и да се махне оттук. Не искаше повече да стои в този ад.
– Ева е повърнала малко – каза Юхан загрижено и избърса брадичката на малката си сестра със салфетка. – Нали не е болна?
– Не, вероятно просто е яла твърде много каша – каза Инез.
– Това е добре – каза той, но не звучеше убеден.
С всеки изминал ден се държи все по-загрижено, помисли си Инез и за пореден път се зачуди как Юхан е станал толкова различен от брат си и сестра си.
– Агнешко печено. Сигурно няма да е толкова вкусно, колкото това на мама.
Клаес влезе и седна до Анели. Тя се изкикоти и му намигна, но той се престори, че не забелязва. Двамата би трябвало да са първи приятели, но Клаес като че не се интересуваше от други хора освен от себе си и майка си, за която приказваше непрестанно.
– Постарах се да сготвя възможно най-добре – каза Инез.
Клаес изсумтя.
– Къде беше? – попита го Рюне и се пресегна към картофите. – Търсих те. Оле е разтоварил дъските, за които го помолих. Долу на кея са и ми трябваше помощта ти, за да ги пренесем.
Клаес сви рамене.
– Бях навън и обикалях острова. Може да ги преместим по-късно.
– Добре, веднага след яденето – каза Рюне, но изглежда, се задоволи с отговора.
– Месото трябваше да е по-розово – каза Анели и сбърчи нос към парчето агнешко, което бе сложила в чинията си.
Инез стисна зъби.
– Фурната ни не е най-добрата. Температурата е непостоянна. Направих, каквото можах.
– Гадост – каза Анели и избута месото встрани. – Ще ми подадеш ли соса? – попита тя и кимна на Клаес, тъй като купичката беше до него.
– Разбира се – отговори той и се протегна към соса. – Опа...
Клаес погледна втренчено Инез. Купичката беше паднала на пода с трясък. Кафявият сос се бе разлял по дървения под и се стичаше между дъските. Инез погледна Клаес в очите. Знаеше, че го бе направил нарочно. А той знаеше, че тя знае.
– Това беше несръчно – каза Рюне и погледна към пода. – Инез, попий соса от пода.
– Разбира се – каза тя и се усмихна насила.
Естествено, не му хрумна, че Клаес сам трябва да избърше изцапаното.
– Ще донесеш ли още сос? – каза Рюне, когато тя тръгна към кухнята.
Инез се обърна.
– Няма повече.
– Карла винаги оставяше малко допълнителен сос в кухнята, в случай че свърши.
– Добре, но аз не направих така. Сипах целия сос наведнъж.
След като най-накрая попи всичкия сос, застанала на четири крака до стола на Клаес, Инез се върна на мястото си. Храната ѝ беше изстинала, но тя и без това вече нямаше апетит.
– Беше много вкусно, Инез – каза Юхан и вдигна чинията си, за да получи още. – Страхотно готвиш.
Очите му бяха толкова сини и невинни, че тя за малко да се разплаче. Докато сипваше още ядене в опразнената му чиния, той се опита да нахрани Ева с малката ѝ сребърна лъжица.