– Ето малко вкусни картофи. Мм, колко са хубави – каза той и лицето му грейна, щом Ева отвори уста и лапна една хапка.
Клаес се изсмя грубо.
– Ама че си лигльо.
– Не говори така на брат си – изръмжа Рюне. – Той има отлични оценки по всички предмети и е по-умен от вас двамата, взети заедно. Ти самият не блестеше в училище, затова смятам, че трябва да говориш по-учтиво с брат си, докато не покажеш, че ставаш за нещо. Майка ти би се срамувала, ако видеше какви са крайните ти оценки и какъв некадърник си станал.
Клаес потръпна и Инез видя как няколко мънички мускула по лицето му се свиват неконтролируемо. В очите му цареше бездънен мрак.
Около масата настана пълна тишина. Дори Ева не издаваше звук. Клаес гледаше право в Рюне. Инез стисна юмруци под масата. Ставаше свидетел на борба за власт и не беше сигурна, че иска да види как ще приключи.
В продължение на няколко минути двамата се взираха един в друг. После Клаес извърна поглед.
– Извинявай, Юхан – каза той.
Инез настръхна. Гласът му беше пълен с омраза и тя почувства, че трябва да последва инстинктите си. Все още имаше възможност да стане и да избяга. Трябваше да действа, независимо от последиците.
– Извинявайте много, че ви безпокоя насред обяда. Но трябва да разменя няколко думи с теб, Рюне. Спешно е.
Леон бе застанал на вратата, привел учтиво глава.
– Не може ли да почака? Седнали сме да ядем – каза Рюне.
Между веждите му се беше образувала дълбока гънка. Не търпеше да го безпокоят по време на ядене, нито в делнично, нито в празнично време.
– Разбирам напълно и нямаше да питам, ако не беше важно.
– За какво става дума? – каза Рюне и избърса устата си със салфетка.
Леон се поколеба. Инез гледаше Анели, която не можеше да откъсне поглед от него.
– У дома е възникнала спешна ситуация. Татко ме помоли да говоря с теб.
– Аха, значи, баща ти. Защо не каза така веднага?
Рюне стана от масата. Винаги имаше време за заможните родители на учениците.
– Продължавайте да се храните, няма да се бавя много – каза той и се запъти към вратата, където го чакаше Леон.
Инез проследи Рюне с поглед. Стомахът ѝ се сви. Всички опасения, които бе изпитвала през последните месеци, сега изплуваха отново и образуваха твърда буца в корема ѝ. Нещо беше на път да се случи.
Пейзажът летеше покрай прозореца. На предната седалка онзи неприятен тип Мелберг говореше разгорещено по телефона. Изглежда, отказваше да задържи Йон във Фелбака, докато колегите му пристигнат. Вместо това настояваше да го откара чак до Гьотеборг. Е, на Йон му беше все едно.
Запита се как ще се справи Лив. И тя като него бе заложила всичко на Гимле. Може би трябваше да се задоволят с това, което вече бяха осъществили, но беше твърде изкушаващо с един удар да променят всичко и да постигнат нещо по-добро от която и да е друга националистическа партия в Швеция: да заемат доминираща политическа позиция. В Дания Датската народна партия беше изпълнила много от нещата, за които си мечтаеха Приятелите на Швеция. Толкова грешно ли беше да ускорят развитието и тук?
Проектът Гимле щеше да обедини шведите и те най-накрая щяха да могат да възстановят страната заедно. Планът беше прост и макар че от време на време изпитваше притеснения, Йон беше убеден, че ще успеят. Но вече беше свършено. Всичко, което бяха изградили, щеше да бъде разрушено и забравено. Никой нямаше да разбере, че са искали да създадат ново бъдеще за шведите.
Всичко започна с едно предложение, което беше подхвърлено на шега между членовете от най-вътрешния кръг на партията. Лив веднага съзря потенциала му. Обясни на Йон и на останалите как една промяна, която иначе би могла да се проточи повече от едно поколение, всъщност можеше да настъпи значително по-бързо. За една нощ щяха да вдигнат революция и да поведат шведите на война срещу враговете, които се бяха внедрили в обществото и се канеха да го унищожат. Аргументите на Лив бяха разумни и цената им се струваше приемлива.
Една-единствена бомба. Поставена насред Стюрегалериан40 и взривена в час пик. Всички следи, умишлено оставени за полицията, щяха да сочат, че терористите са мюсюлмани. Планираха всичко повече от година, обсъдиха всички подробности и старателно се погрижиха единственото възможно заключение да бъде, че ислямисти са извършили атака в сърцето на Стокхолм, в сърцето на Швеция. Хората щяха да се изплашат, а щом се изплашеха, щяха да се разгневят. Тогава Приятелите на Швеция щяха да пристъпят напред, да ги хванат нежно за ръката, да потвърдят опасенията им и да им кажат какво трябва да се направи, за да заживеят отново в безопасност. Да заживеят като шведи.