Планът им обаче никога нямаше да се осъществи. Опасенията от това, което Леон се канеше да разкрие, сега му се струваха нелепи в сравнение с очакващия го скандал. Йон щеше да се окаже в центъра на вниманието, но не по начина, по който си бе представял. Проектът Гимле щеше да е не неговият триумф, а неговата гибел.
40 Търговски център до „Стюреплан“. – Б. пр.
Ева се взираше в снимките, които бе сложила на пода. Голите момчета гледаха към фотоапарата с празни погледи.
– Изглеждат толкова безпомощни – каза тя и извърна глава.
– Това няма нищо общо с теб – каза Ана и я погали по ръката.
– По-добре да не бях разбирала нищо за семейството си. Сега това ще е единствената представа, която ще имам за тях, ако...
Тя не довърши изречението. Ана знаеше, че не иска да го изрече на глас: ако успеем да се измъкнем.
Ева отново погледна снимките.
– Това трябва да са ученици на татко. Щом ги е подлагал на такова нещо, няма да се учудя, ако те са го убили.
Ана кимна. Личеше си, че момчетата са искали да се прикрият с ръце, но фотографът не им е разрешил. Страданието бе ясно изписано на лицата им и тя можеше да си представи какъв гняв бе предизвикало унижението.
– Не разбирам само защо всички е трябвало да умрат – каза Ева.
Внезапно чуха стъпки пред вратата. Изправиха се и се загледаха напрегнато натам. Ключалката изшумоля.
– Това трябва да е Мортен – каза Ева ужасено.
Инстинктивно се огледаха за път за бягство, но бяха хванати в капан като мишки. Вратата бавно се отвори и Мортен влезе вътре с револвер в тъка.
– Ти си жива? – обърна се той към Ева.
Ана се ужаси от очевидното му безразличие – беше му все едно дали съпругата му е жива, или мъртва.
– Защо правиш това?
Ева тръгна разплакана към него.
– Не мърдай.
Мортен вдигна револвера и го насочи към нея. Ева спря на място.
– Пусни ни – каза Ана, опитвайки да привлече вниманието му. – Обещаваме да не кажем на никого.
– И очакваш да ти повярвам? Както и да е, това няма значение. Нямам намерение да... – той прекъсна мисълта си и погледна сандъците, откъдето стърчаха костите. – Какво е това?
– Семейството на Ева – каза Ана.
Мортен не можеше да откъсне поглед от скелетите.
– Тук ли са били през цялото време?
– Да, така изглежда.
В Ана се пробуди надежда, че откритието може да разтърси Мортен достатъчно, че тя да успее да проведе разумен разговор с него. Наведе се, протягайки ръка надолу. Той се сепна и насочи револвера към нея.
– Искам само да ти покажа нещо.
Ана взе снимките и ги подаде на Мортен, който ги взе със скептично изражение.
– Какво е това? – каза той и за пръв път гласът му прозвуча почти нормално.
Ана усети как сърцето ѝ бие в гърдите. Някъде там се криеше разумният, стабилен Мортен. Той приближи снимките до лицето си и ги разгледа.
– Баща ми трябва да ги е подложил на това – каза Ева.
По лицето ѝ висяха кичури коса и цялата ѝ стойка издаваше, че се е предала.
– Рюне? – попита Мортен, но в следващия момент потръпна, тъй като отвън се чу шум.
Бързо отиде да затвори вратата.
– Кой е тук? – попита Ана.
– Искат да развалят всичко – каза Мортен. Разумът в погледа му бе изчезнал и Ана осъзна, че всяка надежда е изгубена. – Но няма да влязат тук. Ключът е у мен. Намерих го над рамката на вратата, тук в мазето, ръждясал и забравен. Пробвах всяка ключалка в къщата, но не пасна никъде. Преди около седмица открих входа на бомбоубежището по случайност. Конструиран е гениално, почти невъзможно е да го види човек.
– Защо не ми каза? – попита Ева.
– Още тогава бях започнал да разбирам каква е истината. Че ти си виновна за смъртта на Винсент, но не искаш да го признаеш. Че опитваш да припишеш вината на мен. В отворения сандък открих това тук – той размаха револвера. – Знаех, че ще ми потрябва.
– Ще влязат тук. Знаеш го – каза Ана. – Можеш спокойно да отвориш вратата.
– Вече не мога да отворя. От вътрешната страна е имало дръжка, но някой я е махнал. Вратата се заключва сама, а те нямат ключ, така че дори да успеят по някакъв начин да открият тайния вход, пак няма да могат да влязат. Вратата е дело на параноичен човек и може да устои на почти всичко – каза Мортен и се усмихна. – Докато докарат оборудване, за да я разбият, вече ще е твърде късно.