Но нищо не се случи. Клаес отново натисна спусъка. Не последва изстрел и той погледна удивено револвера. В този момент Леон се втурна напред и се нахвърли на Клаес.
Инез вдигна Ева и я притисна до гърдите си. Сърцето ѝ биеше диво. Леон беше приклещил Клаес с тяло, но той се въртеше и опитваше да се измъкне.
– Помогнете ми! – викна Леон. В следващия момент получи удар с юмрук в стомаха и изкрещя от болка.
Изглежда, беше на път да изпусне Клаес, който се мяташе бясно в ръцете му. Но добре насочен ритник от страна на Йон уцели Клаес в главата и се чу ужасяващо изхрущяване. Тялото му се отпусна и това сложи край на борбата.
Леон бързо се изтърколи встрани и застана на четири крака върху дървения под. Пърси заби един шут в корема на Клаес, а междувременно Йон продължаваше да го рита в главата. Първоначално Юсеф само стоеше и гледаше. После пристъпи решително към трапезата, прескочи тялото на Рюне и се пресегна към ножа, с който бяха рязали агнешкото. След това застана на колене до Клаес и погледна нагоре към Йон и Пърси, които задъхани спряха да ритат. От устата на Клаес се чуваше гъргорещ звук и той въртеше очи. Бавно, почти с удоволствие, Юсеф вдигна големия нож и допря острието до врата на Клаес. После направи бърз разрез и кръвта веднага бликна.
Ева продължаваше да пищи и Инез я притисна още по-плътно до себе си. Инстинктът да я предпази бе по-силен от всяко чувство, което бе изпитвала до този момент в живота си. Цялото ѝ тяло трепереше, но Ева се сви как малко животинче в прегръдките ѝ. Държеше се толкова здраво за врата ѝ, че Инез едва дишаше. Пред тях Пърси, Юсеф и Юхан бяха клекнали до обезобразеното тяло на Клаес, подобно на лъвски прайд около плячката си.
Леон се приближи до Инез и Ева и си пое няколко дълбоки глътки въздух.
– Трябва да разчистим. Не се притеснявай. Ще се погрижа за това – каза той тихо и я целуна меко по бузата.
Сякаш от разстояние Инез чу как Леон започна да раздава команди на останалите момчета. До ушите ѝ достигаха откъслечни разговори за стореното от Клаес, за прикриване на доказателства, за срама, но тя имаше чувството, че думите долитат някъде отдалеч. Затворила очи, Инез люлееше Ева. Скоро всичко щеше да приключи. Леон щеше да се погрижи.
Чувстваха се някак празни. Беше понеделник вечер и всичко станало през последните дни бавно попиваше в съзнанието им. Ерика многократно бе размишлявала над това, което се бе случило с Ана – и над това, което можеше да се случи. Вчера Патрик цял ден я бе глезил като малко дете. Първоначално това ѝ се стори мило, но вече започваше да ѝ омръзва.
– Искаш ли одеяло? – попита Патрик и я целуна по челото.
– В момента тук е около трийсет градуса. Не, благодаря, без одеяла. И се заклевам: ако още веднъж ме целунеш по челото, ще обявя едномесечна стачка без секс.
– Извинявай, че се грижа за съпругата си – каза Патрик и отиде в кухнята.
– Видя ли днешния вестник? – викна тя след него, но в отговор получи само някакво мънкане.
Тя стана от дивана и също тръгна към кухнята. Горещината не намаляваше, въпреки че вече минаваше осем вечерта. Ерика копнееше за сладолед.
– Видях го, за жалост – каза той. – Особено ми допадна първата страница със заглавие „ГЕРОЯТ НА ФЕЛБАКА“, на която Мелберг позира с Йон до полицейската кола.
Ерика изсумтя и отвори камерата, откъдето извади кутия шоколадов сладолед.
– Искаш ли?
– С удоволствие, благодаря.
Патрик седна на кухненската маса. Децата бяха заспали и в къщата цареше спокойствие. Най-добре беше да му се насладят, докато могат.
– Предполагам, че той е доволен?
– Повече от доволен. А от полицията в Гьотеборг са кисели, защото той е обрал лаврите. Но най-важното е, че истината излезе наяве и атентатът беше предотвратен. Ще мине доста време, преди Приятелите на Швеция да се съвземат.
На Ерика ѝ се искаше да може да го повярва. Погледна сериозно Патрик.
– Сега ми кажи как мина посещението при Леон и Инез.
Той въздъхна.
– Не знам. Отговориха на въпросите ми, но още не съм сигурен дали разбирам.
– Какво имаш предвид?
– Леон ми разказа какво е станало, но не беше лесно да разбера доводите му. Всичко започнало, когато заподозрял, че нещо не е наред в училището. Накрая Юсеф се пречупил и му разказал на какво Клаес е подлагал него, Йон и Пърси.
– На Леон ли е била идеята да кажат на Рюне?
Патрик кимна.
– Те се дърпали, но той успял да ги убеди. Останах с впечатлението, че много пъти си е мислил какво е щяло да стане с живота им, ако останалите не се бяха съгласили.