За да напиша тази книга, трябваше да направя щателно проучване за живота на Херман Гьоринг. Книгата на Бьорн Фонтандер „Карин Гьоринг: писма до дома“ беше фантастичен източник на информация, най-вече за времето, което Гьоринг прекарва в Швеция. В тази книга открих една автентична мистерия, която успях да вплета в действието по вълшебен начин, както се случва понякога на всеки писател. Чувството винаги е прекрасно. Благодаря ти, Бьорн, за вдъхновението, което ми даде книгата ти.
В действителност няма прочута бавачка на ангели от Фелбака, но, естествено, има прилики между Хелга Свенсон от книгата и Хилда Нилсон от Хелсингборг, която се обесила в килията си през 1917 година, преди смъртната ѝ присъда да бъде изпълнена.
Детската колония на остров Вальо съществува и има своето място в историята на Фелбака. Прекарала съм много седмици на летни лагери там и едва ли има жител на Фелбака, който да няма отношение към голямата бяла къща. Днес там има хостел и ресторант, които си струва да се посетят. Позволих си да променя годините и собствениците, за да се впишат в собствената ми история. Както обикновено, за всички останали подробности за Фелбака ми помогна Андерш Тореви.
Журналистът Никлас Свенсон великодушно ми оказа много помощ за политическите части от книгата. Едно голямо благодаря за това.
В заключение мога да кажа, че както винаги съм смесила детайли от реалността със собственото си въображение. Всички евентуални грешки са мои. Искам да отбележа също, че историята на остров Вальо се развива във време, когато давността за убийство е била двайсет и пет години. Днес този закон е променен.
Има още много хора, на които бих искала да благодаря. Издателката ми Карин Линге Норд и редакторката ми Матилда Лунд, които извършиха херкулесов подвиг с ръкописа.
Мъжът ми Мартин Мелин, който винаги ми оказва голяма подкрепа. Наскоро той за пръв път започна работа по собствен ръкопис и двамата се насърчавахме взаимно по време на дългите часове, прекарани в писане. Естествено, невероятно предимство е да разполагам със свой собствен полицай, когото мога да попитам за всичко от земята до небето, свързано с полицейската работа.
Благодаря и на децата си Уили, Мея и Чарли, които ми дават енергия, която да влея в книгите. Както и на цялата мрежа около тях: баба Гунел Лекберг и Ролф Свенсон – Сасар, Сандра Вирщрьом, таткото на големите ми деца Микаел Ериксон, както и Кристина Мелин, която се отзова по изключителен начин, когато нещата станаха напечени. Благодаря на всички ви.
Агенция Нурдин – Йоаким Хансон и целият екип, знаете, че изпитвам огромна благодарност за работата, която вършите за мен в Швеция и по света. Кристина Салиба и Ана Йостерхолм от Уебър Шандуик41 положиха огромни усилия за всичко, свързано с успеха на една писателска кариера. Невероятни сте.
Колегите писатели. Няма да изброявам, за да не забравя някого. Не успявам да се срещам с вас толкова често, колкото ми се иска, но когато това става, винаги се зареждам с позитивна енергия и писателско щастие. И знам, че винаги сте там. В сърцето ми има специално място за Денис Рудберг, моя приятелка, колега и оръженосец от много години насам. Какво щях да правя без теб?
Не бих могла да пиша тези книги, ако жителите на Фелбака доброволно и с радост не ме оставяха да си измислям всякакви ужасии за малкото им градче. Понякога се притеснявам какви ги забърквам, но вие не възразихте дори когато във Фелбака нахлу филмов екип. Тази есен това ще се случи отново и се надявам, че ще се гордеете с резултата, когато Фелбака отново получи шанс да разкрие уникалната си обстановка, този път и пред зрители извън Швеция.
И накрая искам да благодаря на читателите си. Вие винаги очаквате търпеливо следващата ми книга. Подкрепяте ме в трудни моменти. Потупвате ме по рамото, когато имам нужда от това, и винаги сте до мен, вече толкова години. Ценя ви. Безкрайно. Благодаря.
Камила Лекберг
Мосхолмен, 29 юли 2011
41 Международна пиар агенция. – Б. пр.