– Лодката на семейството беше ли на мястото си? – попита Патрик.
– Да. И претърсихме целия остров, но не открихме нищо.
Йоста поклати глава.
– Колко души са били всъщност?
Изглежда Мелберг против волята си се беше заинтригувал от историята, тъй като се понаведе напред, за да чува по-добре.
– Семейството се състоеше от двама родители и четири деца. Но едно от тях беше малката Ева, така че изчезналите бяха двама възрастни и три деца – отвърна Йоста и се обърна, за да запише информацията на дъската. – Таткото, Рюне Елвандер, беше директор на интерната. Той беше стар военен и идеята му била да предложи училище със строга дисциплина, предназначено за момчета, чиито родители имат високи изисквания към образованието. Първокласно обучение, оформящи характера, правила и спорт на открито за момчета от заможни семейства. Брошурите така описваха училището, ако си спомням правилно.
– Исусе, звучи като нещо от двайсетте години – вметна Мелберг.
– Винаги е имало родители, които копнеят за добрите стари времена, а Рюне Елвандер предлагаше именно това – каза Йоста и продължи разказа си: – Майката на Ева се казваше Инез. Беше на двайсет и три по време на изчезването, тоест значително по-млада от Рюне, който беше на петдесет и нещо. Другите три деца бяха от предишния брак на Рюне: Клаес, на деветнайсет, Анели, на шестнайсет, и Юхан, на девет. Майка им, Карла, умряла няколко години преди Рюне да се ожени повторно. Според петте момчета в семейството имало проблеми, но не можаха да ни кажат нищо повече.
– Колко младежи е имало в интерната по принцип? – попита Мартин.
– Бройката е варирала, но средно около двайсет. Освен Рюне имало още двама учители, но те почивали по празниците.
– И са имали алиби, предполагам?
Патрик наблюдаваше Йоста внимателно.
– Да. Единият бил при родата си в Стокхолм за Великден. Другият първоначално ни изглеждаше подозрителен, защото увърташе и не искаше да каже къде точно се е намирал. Но после се оказа, че бил на почивка с приятеля си, което било и причината за цялата потайност. Дотогава старателно криел сексуалната си ориентация, включително от работодателя си, така че не искал това да се разчува.
– Ами учениците, които се били прибрали вкъщи за ваканцията? Тях проверихте ли ги? – попита Патрик.
– До един. И семействата на всички потвърдиха, че са празнували у дома и не са припарвали в близост до острова. Освен това всички родители изглеждаха много доволни от влиянието на училището върху децата им и бяха крайно разстроени от това, че вече няма интернат, където да ги пратят. Останах с впечатлението, че за много от тях беше досадно да гледат децата си дори по време на ваканцията.
– Окей, и не сте намерили физически улики, които да сочат, че със семейството се е случило нещо?
Йоста поклати глава.
– Естествено, по онова време не разполагахме с оборудването и познанията, които имаме днес, така че техническият анализ беше на по-ниско ниво. Но всички дадохме най-доброто от себе си. Въпреки това нямаше никакви улики. Или по-точно казано, ние не открихме нищо. Но все пак винаги съм имал чувството, че сме пропуснали нещо, без да мога да определя какво точно.
– Какво стана с момичето? – попита Аника, чието сърце кървеше всеки път, щом чуеше за пострадали деца.
– Ева нямаше други живи роднини, така че я изпратиха в приемно семейство в Гьотеборг. Доколко знам, семейството впоследствие я е осиновило – отвърна Йоста, след което замълча и се загледа в ръцете си. – Смея да твърдя, че свършихме добра работа. Проучихме всички възможни следи и опитахме да открием мотив. Разровихме се в миналото на Рюне, но не намерихме скелети в гардероба. Разпитвахме хора из цяла Фелбака, за да видим дали някой не е забелязал нещо необичайно. Да, подходихме към случая от всяка въобразима посока, но не стигнахме до никъде. Без доказателства беше невъзможно да установим дали са били убити, или прогонени, или пък са си заминали по собствена воля.
– Много интересно, безспорно – каза Мелберг и се прокашля. – Но продължавам да не разбирам защо ще се ровим в това. Няма причина да усложняваме нещата ненужно. Или онази Ева и мъжът ѝ сами са запалили пожара, или някакви младежи са тръгнали да пакостят.
– Палежът ми изглежда твърде сложен за изпълнение, че да бъде дело на отегчени тийнейджъри – каза Патрик. – Ако искаха да запалят нещо, би било по-просто да го направят тук, а не да взимат лодка до Вальо. А както казахме, Мартин разследва въпроса за евентуалната застрахователна измама. Но колкото повече научавам за стария случай, толкова повече ми се струва, че пожарът е свързан със случилото се по време на изчезването на семейството.