След кратко мълчание той вдигна ръка и докосна врата ѝ. Дагмар усети как късите косъмчета по ръцете ѝ настръхват. Летецът отново каза нещо на немски и тя погледна към дебелака отсреща.
– Казва, че се чуди как изглежда косата ти, когато е пусната.
Мъжът отново се засмя високо, сякаш бе казал нещо нечувано забавно. Дагмар инстинктивно вдигна ръка към кока на врата си. Русата ѝ коса беше толкова гъста, че никога не успяваше да я прибере напълно – няколко кичура упорито се отделяха от останалите.
– Нека си се чуди. Кажи му го – каза тя и се обърна, за да може да се върне към задълженията си.
Дебелакът се изхили и каза няколко дълги изречения на немски. Немецът не се засмя. Както си стоеше с гръб към него, Дагмар отново усети ръката му да докосва врата ѝ. С едно рязко движение той издърпа гребена, който придържаше кока, и косата се разпиля по гърба ѝ.
Дагмар бавно и вдървено се обърна. Няколко секунди тя и немският летец се взираха един в друг под бурния смях на дебелия мъж. Между двамата се зароди мълчаливо разбирателство и с все още пусната коса Дагмар тръгна към къщата, където виковете и закачките на гостите нарушаваха спокойствието на лятната нощ.
Патрик клечеше пред голямата дупка в пода. Дъските бяха стари и прогнили и подът очевидно се нуждаеше от подмяна. Така че това, което се намираше отдолу, беше съвсем неочаквано. Усети как в корема му се образува неприятна буца.
– Правилно сте постъпили, като ни се обадихте веднага – каза той, без да отделя поглед от дупката.
– Кръв е, нали? – каза Мортен и преглътна. – Не знам как изглежда старата кръв, може пък и да е катран или нещо друго. Но като се има предвид...
– Да, на кръв прилича. Йоста, ще се обадиш ли в лабораторията? Да дойдат и да огледат по-подробно.
Патрик се изправи и направи гримаса, щом чу как изпукват крайниците му. Още едно напомняне, че не се подмладява с годините. Йоста кимна и се отдалечи, докато навигираше из менюто на мобилния си телефон.
– Възможно ли е там долу да има... още нещо? – попита Ева с разтреперан глас.
Патрик веднага разбра какво има предвид.
– Не може да се каже. Трябва да разбием остатъка от пода и тогава ще проверим.
– Имахме нужда от помощ за ремонта, но не си представяхме точно това – каза Мортен и се засмя насила.
Никой друг не се включи.
Йоста приключи с телефонния разговор и се върна при тях.
– Експертите ще могат да дойдат чак утре. Надявам се, че ще потърпите дотогава. Трябва да оставите всичко така, както е. Не бива да чистите или подреждате помещението.
– Няма да докосваме нищо. Защо да го правим? – попита Мортен.
– Това е шансът ми да разбера какво се е случило – каза Ева.
– Дали да не седнем и да поговорим малко за това?
Патрик отстъпи назад, но това, което бе видял в изкъртената част на пода, не излизаше от ума му. Той самият беше сигурен – под пода имаше дебел слой засъхнала кръв, която с времето беше потъмняла и вече не изглеждаше червена. Ако предполагаше правилно, кръвта беше на повече от трийсет години.
– Можем да седнем в кухнята, там е по-подредено – каза Мортен и тръгна пред Патрик.
Ева остана в трапезарията заедно с Йоста.
– Идваш ли? – попита Мортен, обръщайки се към нея.
– Вие отивайте. Аз и Ева ще дойдем след малко – отвърна Йоста.
Патрик се канеше да възрази, че е най-важно да говорят именно с Ева. Но после видя пребледнялото ѝ лице и разбра, че Йоста има право. Тя имаше нужда от малко време, а те не бързаха за никъде.
Твърдението, че кухнята е подредена, беше силно преувеличено. Навсякъде се търкаляха инструменти и четки за боядисване, а мивката беше пълна с мръсни чинии и остатъци от днешната закуска.
Мортен седна на масата.
– Всъщност с Ева сме доста прибрани. Или поне бяхме – поправи се той. – Трудно е да го повярва човек, като се огледа наоколо, а?
– Такъв ремонт си е същински ад – каза Патрик и се настани на един от столовете, като първо избръска трохите от седалката.
– Подреждането вече не ни се струва толкова важно.
Мортен се загледа през прозореца. Стъклото беше напрашено и създаваше впечатлението, че пейзажът е покрит с воал.
– Какво знаеш за миналото на Ева? – попита Патрик.
Чуваше, че Йоста и Ева разговарят в трапезарията. Заслуша се, но не можа да разбере какво казват. Поведението на Йоста го караше да се замисли. Още днес в управлението, когато се втурна в кабинета на Патрик, за да каже какво се е случило, Йоста се държа необичайно. После пък се затвори като мида и не каза и дума през целия път до Вальо.