– А проучването? Остава ли ти време за него?
Юсеф впери поглед в Юдит и видя как ентусиазмът в очите ѝ бавно угасва. Тя искаше баща ѝ да признае успеха ѝ и да я похвали. Но ако децата останеха с впечатлението, че правят достатъчно, щяха да спрат да се стараят. А това не биваше да се случва.
Дори не изчака отговора на Юдит, преди да се обърне към Даниел.
– Миналата седмица говорих с отговорника на курса и той каза, че си пропуснал два дни в края. Каква е причината?
С периферното си зрение Юсеф забеляза, че Ребека го гледа разочаровано, но нямаше какво да се направи. Колкото повече жена му глезеше децата, толкова по-длъжен се чувстваше да ги вкарва в правия път.
– Имах проблеми със стомаха – каза Даниел. – Нямаше да ми се зарадват много, ако започнех да повръщам в торбичка по време на лекцията.
– На остроумен ли се правиш?
– Не, това просто е честният ми отговор.
– Знаеш, че винаги мога да разбера дали лъжеш – каза Юсеф.
Приборите му още си стояха в чинията. Беше изгубил апетит. Яд го беше, че вече няма такъв контрол над децата, както когато живееха у дома.
– Имах проблеми със стомаха – повтори Даниел и сведе поглед.
Явно той също бе изгубил желание да се храни.
Юсеф се изправи рязко.
– Отивам да работя.
Щом се оттегли в кабинета си, си помисли, че децата сигурно се радват, задето са се отървали от присъствието му. През вратата чуваше гласовете им и дрънченето на приборите. После Юдит се засмя, високо и безгрижно, а звукът проникна през дървото и Юсеф го чу съвсем ясно, сякаш тя седеше до него. Внезапно си даде сметка, че смехът и радостта на децата винаги помръкваха в негово присъствие. Юдит отново се засмя и той се почувства така, сякаш забиваха нож в сърцето му. Дъщеря му никога не се беше смяла толкова заедно с него. Зачуди се дали животът им е могъл да се развие по различен начин. Но не знаеше как би могло да стане това. Обичаше ги до болка, но не можеше да бъде бащата, когото искаха да имат. Можеше да бъде единствено бащата, който животът го бе научил да бъде, и да ги обича по собствения си начин.
Йоста се взираше в трептящата светлина на телевизора. Образите на екрана се движеха, хора идваха и си отиваха, а тъй като сериалът беше „Убийства в Мидсъмър“, със сигурност имаше някой убит. Но Йоста отдавна беше изгубил нишката. Мислите му витаеха другаде.
На масата пред него имаше чиния с два сандвича. Сладък ръжено-пшеничен хляб от Скугахолм14, масло и салам. На практика не ядеше нищо друго у дома. Беше твърде изморително и потискащо да готви само за себе си.
Диванът, на който седеше, вече остаряваше, но сърце не му даваше да го изхвърли. Спомняше си колко горда беше Май-Брит, когато го купиха. Неведнъж я беше виждал как прокарва ръка по гладката тапицерия с флорални мотиви. Изглеждаше, сякаш гали малко коте. През първата година почти не позволяваше на Йоста да седи на дивана. Малката госпожица обаче можеше да скача и да се пързаля по него. Май-Брит я държеше усмихната за ръцете, докато тя скачаше все по-високо и по-високо по пружиниращата повърхност.
С годините тапицерията беше станала матова и по нея се бяха появили големи дупки. На едно място, точно до десния подлакътник, стърчеше пружина. Но Йоста и без това винаги сядаше в лявата половина. Това беше неговата страна, дясната беше на Май-Брит. А вечерно време момиченцето седеше между двама им. Поне през онова лято, когато още беше при тях. Никога преди не беше гледала телевизия и пищеше доволно всеки път, когато на екрана се случеше нещо. Любимото ѝ предаване беше „Друтен и Гена“15. Докато го даваха, не можеше да стои мирно и непрекъснато подскачаше на дупето си от щастие.
От дълго време обаче никой не беше подскачал на дивана. Когато си отиде, момиченцето сякаш взе със себе си част от житейската им радост и оттогава Йоста и Май-Брит често прекарваха вечерите в мълчание. Никой от тях не бе подозирал, че разкаянието може да причинява такава болка. Мислеха, че са взели правилното решение, а когато осъзнаха, че са разсъждавали като безумци, вече беше твърде късно.
Йоста гледаше с празен поглед как инспектор Барнаби открива нов труп. Взе един от сандвичите и отхапа. Беше вечер като всяка друга. И щеше да бъде последвана от още много такива.
14 Шведска хлебопекарна. Сладкият им ръжено-пшеничен хляб със сироп, който яде Йоста, е особено популярен. – Б. пр.
15 Шведско куклено шоу за деца от 70-те години на двайсети век, в което основните персонажи Друтен и Гена са заимствани от куклите на Чебурашка и крокодила Гена. Шведското предаване обаче има различен стил и история от руското. – Б. пр.