Знаеше, че няма да има проблеми. Стефан беше най-опитният фотограф на „Бохусленинген“ и винаги вършеше добра работа, независимо от обстоятелствата.
– Добре дошли! – каза Йон, излизайки да ги посрещне.
– Благодаря – отвърна Шел.
Искаше се усилие на волята, за да стисне протегнатата му ръка. Отделно от гнусните възгледи на Холм, Шел го считаше и за един от най-опасните хора в Швеция.
Преминаха през малката къщурка и излязоха на кея от другата страна.
– Никога не съм срещал баща ти – каза Йон. – Но съм чувал, че е бил респектиращ човек.
– Да, годините, прекарани в затвора, могат да имат такъв ефект.
– Едва ли е било лесно да растеш при такива обстоятелства – каза Йон и седна на един от столовете до оградата, която предлагаше известна защита от вятъра.
За миг Шел беше обзет от завист. Беше твърде несправедливо човек като Йон Холм да притежава такова красиво място, с изглед към пристанището и архипелага. За да прикрие неохотата, която сигурно бе видимо изписана на лицето му, Шел побърза да седне срещу Йон и се захвана да наглася диктофона. Ясно осъзнаваше, че животът е несправедлив. Според проучването му Йон бе роден със сребърна лъжица в устата.
След като включи диктофона, Шел реши, че всичко е наред, и започна интервюто.
– Според теб на какво се дължи това, че след последните избори партията ви вече е представена в парламента?
Винаги беше добра идея да се започне предпазливо. А и знаеше, че е извадил късмет да говори с Йон насаме. В Стокхолм на срещата би присъствал и прессекретарят на партията, вероятно и други хора. Но сега бяха само двамата и Шел се надяваше, че партийният лидер ще се държи по-освободено, тъй като е на почивка, а и е домакин.
– Смятам, че шведският народ е станал по-зрял – отговори Йон с усмивка. – Ние вече сме по-наясно със заобикалящия ни свят и влиянието му върху нас. Дълго време бяхме твърде лековерни, но вече се осъзнаваме и Приятели на Швеция има привилегията да послужи като глас на разума насред пробуждането.
Шел разбираше защо Йон привлича хората. Излъчването и самоувереността му те караха да поискаш да вярваш в думите му. Но Шел беше твърде обигран, за да се хване на този тип чар. Особено неприятно му беше как Йон използва думата „ние“, говорейки за шведския народ. Той далеч не беше представителен за шведите. Те бяха по-добри хора от него.
Продължи с интервюто, като зададе още няколко безопасни въпроса: какво беше усещането, когато е разбрал, че влиза в парламента, как са го посрещнали, как гледа на политическата дейност в Стокхолм. През цялото време Стефан обикаляше около тях с фотоапарата си и Шел можеше да си представи как ще изглеждат снимките. Йон Холм, седнал на собствения си кей, на фона на проблясващото море. Съвсем различна атмосфера в сравнение с обичайните строги снимки, на които бе облечен с костюм и вратовръзка.
Шел хвърли поглед към часовника. Двайсет минути от уговореното време бяха изтекли. Настроението беше приятно, макар и не сърдечно. Време беше да започне с истинските въпроси. През седмиците, които изминаха, откакто получи потвърждение за интервюто, Шел беше прочел безброй статии за Йон Холм и бе изгледал купища записи от телевизионни дебати. Много журналисти не вършеха качествена работа. Докосваха се само до повърхността, а ако случайно зададяха някой смислен въпрос, никога не задълбаваха с още питания, а просто приемаха категоричните отговори на Йон, които често съдържаха грешни статистики или чисти лъжи. Понякога се срамуваше, че е журналист. Тъй или инак, сега, за разлика от много от своите колеги, Шел си беше написал домашното.
– Бюджетът ви се базира на големите суми, които според вас обществото ще спести, ако бъде спряна имиграцията. Говорите за седемдесет и осем милиарда. Как получихте тази сума?
Йон замръзна. Бръчка между веждите разкри леко раздразнение, но тя бързо изчезна, заменена от благата му усмивка.
– Изчисленията са добре обосновани.
– Сигурен ли си? Мнозина твърдят, че сметките ви са погрешни. Нека дам пример: твърдите, че само десет процента от имигрантите в Швеция си намират работа.
– Да, това е така. Сред хората, които приемаме в Швеция, цари голяма безработица. Това е голяма финансова тежест за обществото.
– Но според статистиката, която имам аз, шейсет и пет процента от всички имигранти в Швеция на възраст между двайсет и шейсет и пет години имат работа.
Йон мълчеше и Шел виждаше как мозъкът му работи на бързи обороти.