– Числото, с което разполагам аз, е десет процента – каза той накрая.
– Но не знаеш откъде е взето това число?
– Не.
Шел започваше да се наслаждава на ситуацията.
– Изчисленията ви се основават и на твърдението, че обществото ще спести много пари от понижените разходи за помощи. Но изследване за периода от осемдесета до деветдесета година показва, че приходите от данъци, внесени от имигранти, значително надвишават държавните разходи по имиграцията.
– Това не звучи особено правдоподобно – каза Йон с крива усмивка. – Шведският народ вече не се връзва на такива измамни изследвания. Общоизвестно е, че имигрантите експлоатират системата за социални помощи.
– Ето тук имам копие от изследването. Можеш да го задържиш и да го разгледаш по-подробно.
Шел извади една папка с документи и я остави пред Йон. Той дори не я погледна.
– Имам си хора, които се занимават с тези неща.
– Да, но изглежда те не са се информирали много добре – каза Шел. – Да поговорим за разходите. Например колко ще струва на държавата задължителната военна служба, която искате да върнете? За да имаме яснота, би ли могъл да изредиш подробно какви суми ще са необходими, за да се осъществят предложенията ви?
Той остави тефтер и химикалка пред Йон, който ги изгледа с отвращение.
– Всички числа са отразени в бюджета. Можеш да провериш там.
– Не ги ли знаеш наизуст? Бюджетът все пак е в ядрото на политиката ви.
– Естествено, че съм наясно с всички числа – отвърна Йон и избута тефтера настрана. – Но не възнамерявам да седя тук и да изпълнявам номера като на цирк.
– Тогава да оставим бюджета засега. Може по-късно да имаме повод да се върнем на него.
Шел се разрови в куфарчето си и извади друг документ. Беше списък, съставен от самия него.
– Освен по-рестриктивна имиграционна политика, искате да работите и за въвеждането на по-строги присъди за престъпниците.
Йон се поразмърда.
– Да, скандално е колко снизходителни са присъдите. С нашите предложения вече никой няма да може да се измъкне само с мъмрене. Поставили сме висок стандарт и вътре в самата партия, особено защото сме наясно, че в миналото сме били свързвани с някои... ами, нежелани елементи.
Нежелани елементи. Да, може и така да се каже, помисли си Шел, но нарочно си замълча. Йон, изглежда, беше на път да падне в капана.
– Изчистихме всички криминални елементи от парламентарните си листи и проявяваме нулева толерантност. Партийните представители например подписват етична декларация, в която се упоменават всякакви евентуални присъди, независимо колко са стари. Никой, който има криминално минало, не може да представлява Приятели на Швеция.
Йон се облегна назад и качи единия си крак върху другия. Шел го остави да се чувства в безопасност за няколко секунди, след което остави списъка на масата.
– А защо не предявявате същите изисквания към хората, които работят в партийния ви офис? Цели петима от сътрудниците ви имат криминално досие. Става дума за присъди за побой, сплашване, грабеж и нападение на полицейски служител. През две хиляди и първа например прессекретарят ви е бил осъден, защото с ритници е повалил на земята мъж от Етиопия на площада в Лудвика.
Шел побутна списъка напред, така че листът да е точно пред очите на Йон. Вратът на партийния лидер се обагри в яркочервено.
– Не се занимавам нито с интервютата за работа, нито с рутинните процедури в офиса, така че не мога да се изкажа по този въпрос.
– Но в крайна сметка ти отговаряш за назначаването на персонала, така че документите би трябвало да се озовават на бюрото ти, макар и да не се занимаваш с тези неща чисто практически.
– Всички имат право на втори шанс. До голяма степен става дума за младежки прегрешения.
– Втори шанс, казваш? Защо служителите ви заслужават втори шанс, а имигрантите, които извършат престъпление, не? Според предложенията ви те трябва да бъдат депортирани веднага щом получат присъда.
Йон стисна зъби и чертите на лицето му се изостриха още повече.
– Както казах, не участвам в процеса на назначаване. Сега не мога да отговоря.
Шел се замисли за кратко дали да го притисне още малко, но времето им изтичаше, а и Йон всеки момент можеше да реши да прекрати интервюто преждевременно.
– Имам и няколко по-лични въпроса – каза той вместо това и погледна записките си.
В действителност всичко беше в главата му, но от опит знаеше, че ефектът е по-стряскащ, ако информацията е записана на хартия. Това внушаваше респект.
– В предишни интервюта си казвал, че си ангажиран с въпросите на имиграцията от двайсетгодишен, когато си бил нападнат и набит от двама африкански студенти, които са следвали същата специалност като теб в Гьотеборгския университет. Съобщил си за нападението в полицията, но разследването е било преустановено и си бил принуден да срещаш виновниците всеки ден в университета. През остатъка от следването те са ти се подигравали, като по този начин са се подигравали и на шведското общество. Последното е цитат от твое интервю за „Свенска Дагбладет“ от миналата пролет.