– Познавам един много способен човек, който сигурно ще може да ви помогне. Ще говорим пак.
Тя се сбогува и тръгна обратно към предната страна на къщата. Там Турбьорн инструктираше двама души от екипа си.
– Как върви? – попита Ерика, опитвайки се да надвика една моторна резачка.
– Не е твоя работа – викна Турбьорн в отговор. – Но после ще докладвам на мъжа ти, така че можеш да го разпиташ довечера.
Ерика се засмя и му махна за сбогом. Докато вървеше към кея, изражението ѝ отново стана сериозно. Какво беше станало с вещите на семейство Елвандер? Защо Ева и Мортен се държаха толкова странно един с друг? Какво се беше случило със сина им? И не на последно място: истината ли казваха, като твърдяха, че не знаят кой се е опитал да ги подпали? Разговорът с Ева не се оказа толкова плодотворен, колкото се беше надявала, но въпреки това мислите се въртяха шеметно в главата ѝ, докато насочваше моторницата обратно към къщи.
17 Хляб на шиш, който се пече на огън. Тестото обикновено се състои от пшенично брашно, бакпулвер, сол и вода; приготвя се предварително и на място се увива около шишовете. – Б. пр.
Йоста мърмореше сам на себе си. Не се беше обидил от критиките на Мелберг, но му се струваше съвсем ненужно да се карат заради това, че е пазил материалите от разследването у дома. Нали в крайна сметка беше важен резултатът? Документите от времето преди дигитализацията бяха трудни за откриване, така че сега спестяваха доста часове, които иначе щяха да прекарат в търсене из архивите.
Сложи лист и химикалка до себе си и отвори първата папка. Колко ли часове от живота си беше прекарал в размисли над случилото се в интерната? Колко ли пъти бе преглеждал снимките, преписите от разпитите и докладите от огледа на местопрестъплението? Сега се искаше методичност, за да свърши добра работа. Патрик му беше дал за задача да направи списък на хората, които са били разпитвани в първоначалното разследване, и да определи в какъв ред да говорят с тях. Нямаха възможност да се свържат с всички едновременно, затова беше важно да започнат с най-важните свидетели.
Йоста потъна в стола и започна да прелиства скучните преписи. Беше ги чел безброй пъти и знаеше, че в тях не пише нищо конкретно, така че трябваше да тълкува различните нюанси и да чете между редовете. Но му беше трудно да се концентрира. Мислите му постоянно се отклоняваха към малката госпожица, която вече беше голяма жена. Беше странно да я види отново и да сравни истинския ѝ образ с нарисувания от въображението му.
Завъртя се неспокойно в стола. От много години не се беше захващал с работата си с настървение. Но макар сега да усещаше ентусиазъм, мозъкът му сякаш не искаше да се подчинява на инструкциите. Остави листовете настрана и вместо това започна бавно да преглежда снимките. Имаше ги дори момчетата, останали в училището през ваканцията. Йоста затвори очи и опита да се върне в слънчевата, но малко хладна Велика събота през 1974-а. Вървеше нагоре към голямата бяла къща заедно с вече починалия си колега Хенри Юнг. Всичко беше толкова спокойно, почти зловещо, но това може би беше вторично впечатление. Все пак си спомняше, че потръпна, докато вървеше по пътеката. С Хенри се спогледаха, чудейки се какво ги очаква след чудноватото обаждане в управлението. Тогавашният началник реши да възложи задачата на двама души. „Сигурно децата си правят майтап“, каза той и ги прати да проверят, главно за да се подсигури, в случай че противно на очакванията обаждането не беше дело на отегчени богаташки хлапета. Бяха имали проблеми с децата миналата есен, когато започна учебната година, но началникът проведе разговор с Рюне Елвандер и щуротиите спряха. Йоста нямаше представа как директорът е постигнал това, но каквото и да беше сторил, имаше ефект. Поне временно.
Двамата с Хенри спряха пред вратата. Отвътре не се чуваше нито звук. После остър детски писък разкъса спокойствието и ги изтръгна от временния им ступор. Почукаха на вратата, но влязоха вътре, без да чакат отговор. „Ехо“, провикна се Йоста. Сега, седнал зад бюрото в управлението толкова години по-късно, той се зачуди как може да си спомня всичко толкова подробно. Никой не му бе отговорил, но детските писъци ставаха все по-силни. Двамата забързаха по посока на звука и спряха на място, щом влязоха в трапезарията. Малко момиченце щъкаше наоколо съвсем само и пищеше сърцераздирателно. Йоста инстинктивно се втурна и я вдигна.
– Къде са останалите от семейството? – попита Хенри и се огледа, след което се върна в антрето и викна: – Ехо?