Патрик и Мартин си размениха бърз поглед. Историята на къщата, а оттам и на семейството на Ева, бяха добре известни в околността, но сега не беше подходящ случай да говорят за това. Патрик се зарадва, че Ерика не е с него. Тя не би могла да се сдържи.
– Къде живеехте преди това? – попита Патрик, макар да можеше да отгатне отговора по ясно изразения диалект на Мортен.
– Гьотеборг, иска ли питане – каза Мортен, без да се усмихне.
– И там не сте имали разправии с никого?
– Не сме имали разправии нито там, нито където и да е – отговори Мортен рязко.
– А каква беше причината да се преместите тук? – попита Патрик.
Ева беше свела поглед към масата и докосваше разсеяно верижката, която носеше около врата си. Беше сребърна и на нея висеше красив ангел.
– Синът ни умря – каза тя и дръпна ангела толкова силно, че верижката се впи във врата ѝ.
– Имахме нужда от смяна на обстановката – каза Мортен. – Къщата тук беше оставена да гние, така че видяхме в нея възможност да започнем наново. Идвам от семейство на ханджии и ни се стори естествено самите ние да направим нещо такова. Мислехме си да започнем с бед енд брекфаст3 и постепенно да превърнем къщата в място за конференции и други събития.
– Изглежда, ще ви се отвори доста работа.
Патрик погледна към голямата къща и бялата ѝ белеща се фасада. Съзнателно реши да не пита повече за смъртта на сина им. Болката, изписана на лицата им, беше твърде голяма.
– Не ни е страх от работа. Ще продължаваме, докато можем. Ако не ни стигнат силите, ще наемем някого, но предпочитаме да спестим парите. И без това ще ни е достатъчно тежко от икономическа гледна точка.
– Значи, не се сещате за човек, който би искал да навреди на вас или на бизнеса ви? – настоя Мартин.
– Бизнес? Какъв бизнес? – каза Мортен с ироничен смях. – Не, както казах, не се сещаме за нито един човек, който би ни причинил това. Чисто и просто не водим такъв живот. Ние сме най-обикновени шведи.
За миг Патрик се замисли за миналото на Ева. Не бяха много шведите, които са преживели такава трагична мистерия. Във Фелбака и околностите се носеха най-различни слухове и предположения за случилото се със семейството ѝ.
– Освен ако...? – започна Мортен и погледна въпросително Ева, която като че ли не разбра какво има предвид мъжът ѝ. Той продължи, без да откъсва поглед от нея: – Единственото, за което се сещам, са картичките за рождения ти ден.
– Картичките за рождения ѝ ден? – повтори Мартин.
– Още от дете на всеки свой рожден ден Ева получава картичка от някой, който се подписва само с „Й“. Осиновителите ѝ така и не са разбрали кой праща картичките. А те продължили да пристигат дори след като Ева се изнесла от къщи.
– И тя също няма представа откъде идват? – попита Патрик, преди да се усети, че говори за нея сякаш я няма. После се обърна към Ева и повтори: – Нямаш някакви предположения кой може да праща картичките, така ли?
– Не.
– А осиновителите ти? Сигурна ли си, че не знаят нищо?
– Нямат представа.
– Този „Й“ някога осъществявал ли е контакт по друг начин? Звучал ли е заплашително?
– Не, никога. Нали така, Ева?
Мортен вдигна ръка към Ева, сякаш искаше да я докосне, но се отказа и постави дланта си обратно на коляното.
Тя поклати глава.
– Ето го Турбьорн – каза Мартин и посочи към пътеката.
– Добре, тогава смятам да приключваме, за да можете да си починете малко. Медицинският екип е на път. Ако поискат да ви откарат в болницата за преглед, препоръчвам ви да се съгласите. Тези неща трябва да се взимат на сериозно.
– Благодаря – каза Мортен и се изправи. – Обадете се, ако разберете нещо.
– Ще го направим.
Патрик хвърли последен притеснен поглед към Ева. Тя все още изглеждаше като откъсната от случващото се наоколо. Зачуди се как ли трагедията от детството ѝ се е отразила на живота ѝ, но бързо прогони тези мисли от главата си. Трябваше да се концентрира върху работата, която им предстоеше. А именно да уловят потенциалния подпалвач.
2 Игра с топка и бухалка, подобна на бейзбол. Популярна е в Германия и Скандинавия. – Б. пр.
3 Bed and breakfast (англ.): легло и закуска; вид малки хотели, които предлагат стаи за нощувка с включена в цената закуска. – Б. пр.
3
Фелбака, 1912
Дагмар все още не разбираше как можа да се случи такова нещо. Всичко ѝ бе отнето и сега беше абсолютно сама. Където и да отидеше, хората шепнеха грозни думи зад гърба ѝ. Мразеха я заради нещо, сторено от майка ѝ.