— Със сигурност не се шегувам. Кълна се, не помня кога за последен път си имала сериозна връзка. Всъщност не мисля, че изобщо си имала…
— Кейт, скъпа! — провикна се от вратата Карл Бертоли.
Той изчака всички погледи да се обърнат към него и влезе. Карл адски си падаше по грандиозните появи, независимо от случая. Изабел се развълнува да го види отново. Беше го срещала само веднъж, когато той се отби у тях да вземе Кейт за някакво важно събитие, и й направи силно впечатление. Карл беше толкова превзет, толкова цветущ. Изабел каза на Кейт, че сигурно има по едно наметало за всичките си зимни костюми, с които ходи на приеми.
Той стисна ръката на Кейт между дланите си и се наведе да я целуне по челото.
— Бедничката ми, бедничката ми. Такъв кошмар, пълен кошмар. Цяло чудо е, че никой не е убит при експлозията. Казвам ти, ако не бях с бял костюм, щях да коленича и да благодаря на Бог за това.
Кийра се закашля, за да прикрие смеха си. Кейт издърпа ръката си и каза:
— Нали помниш сестрите ми — Кийра и Изабел?
— Разбира се, че ги помня. — Той се усмихна широко и продължи: — Надявам се, че не вините мен за случилото се. Изобщо не трябваше да позволявам на онази побъркана художничка да излага творбите си при мен. Предупредиха ме, но не вярвах някой да взема тази жена на сериозно. — Той отново се обърна към Кейт и добави: — Така че май вината наистина лежи на моите плещи.
Той искаше да бъде утешен, но Кейт нямаше желание за това.
— Карл, полицията ще се погрижи за това. Няма как да си знаел, че някой ще стигне до такива крайности.
— Много мило, че го казваш. Знаеш ли, че галерията е непокътната? Не е паднал дори камък. Не е ли невероятно? На моравата имам яма с големината на плувен басейн, ще трябва да се погрижа за нея, но като се замисля колко по-зле можеше да е… — Той замълча, повдигна рамене и я потупа по ръката. — Сега, като съм спокоен, че си ми простила, ще те оставя да си почиваш. Ако имаш нужда от нещо, каквото и да е…
— Непременно ще ти се обадя.
Той й отправи още една ослепителна усмивка, поклони се на Изабел и Кийра и излезе от стаята.
Кийра и Изабел не откъсваха поглед от празната рамка на вратата. Сякаш с неговото заминаване енергията в стаята беше изсмукана.
— Карл е интересна птица отбеляза Кийра. — Малко мелодраматичен, но определено интересен.
— Леля Нора беше силно впечатлена — добави Изабел. — Каза ми, че й напомнял за младия Джордж Хамилтън. Когато я попитах кой е Джордж Хамилтън, много ми се ядоса и каза, че не била толкова стара. Нямам представа какво имаше предвид. Хей, Кейт, какво ще кажеш за Карл?
— Какво да кажа за него?
— Не се разсейвай. Обсъждахме твоя любовен живот.
— Аз не. Ти го обсъждаше.
Изабел не обърна внимание на поправката.
— И тъй като няма изгледи ти сама да направиш нещо по въпроса, се чувствам длъжна да помогна.
Кийра избухна в смях.
— И мислиш, че от Кейт и Карл може да излезе двойка?
Кейт направи гримаса, опитвайки да сдържи смеха си.
— Не само че Карл не е мой тип, но е и сгоден. Годеницата му възприема много по-спокойно странностите му, отколкото аз бих могла.
Изабел се изчерви.
— Добре, може би не. Но, Кейт, ти имаш нужда от някой по-спокоен, за да балансира твоята пренапрегнатост.
— Няма такава дума — обади се Кийра.
— Моля те, смили се над мен — помоли я Кейт. — Заведи Изабел у дома.
— Добре, тръгваме си. Обади ми се сутринта да ми кажеш кога да те взема.
Изабел изобщо не се засегна, че Кейт иска да се отърве от нея. Тя се отправи към вратата, но се спря.
— И да не си посмяла друг път да ме плашиш така. Обещай ми, Кейт.
Кейт откликна на искрения ужас в гласа й.
— Обещавам…
Изабел кимна.
— Добре. — Тя въздъхна и добави: — Сега, като се завърна у дома за постоянно, нещата ще си бъдат постарому.
ПЕТА ГЛАВА
Кийра прибра Кейт у дома следващия следобед. Спряха на алеята пред къщата точно когато куриер от някаква счетоводна къща чукаше на вратата им. Когато Кийра се подписа за пратката, куриерът пусна дебел пакет в ръцете на Кейт.
— Познай какво ще правим довечера — каза Кейт, като отвори вратата и се отправи към кухнята. Разряза плика с нож и изпразни съдържанието му на масата.
Изабел последва сестрите си в кухнята.
— Какво е това? — попита тя, след което се скри зад вратата на хладилника, за да си потърси нещо за хапване.
— Сметки — отговори й Кийра. — Накарах Тъкър Симънс, експерт — счетоводителя, да изпрати всички финансови документи и сметки на мама.
Изабел затвори хладилника и се приближи до масата със стрък целина.