— Да, означава. Но не си мислете, че се отървавате от мен завинаги, защото ще идвам да ви наглеждам толкова често, колкото преди посещавах дъщеря си. Просто сега ще живея там, вместо тук. Стига сме говорили за това. Ще закъснея заради вас.
Кейт чу как вратата се затвори. Стана от леглото, наплиска лицето си с вода и слезе.
След вечеря Изабел изчезна бързо, а Кийра отиде да купи някои неща от супермаркета, така че Кейт реши да се заеме с документите, които й изпрати счетоводителят.
Започна с един голям плик от Съмит Банк. Кейт не знаеше, че майка й е имала вземане-даване с тази банка. Разплащателната сметка за домакинството беше в местната банка в Силвър Спрингс. Кейт реши, че може документите да са свързани с пенсията. Имаше няколко фактури, копия от молба за заем и най-отгоре писмо от господин Едуард Уолъс, старши инспектор „Кредити“.
Кейт прочете писмото и прегледа документите за кредита.
Не — прошепна тя. — Трябва да има някаква грешка. — Прочете писмото още веднъж. Не можеше да повярва на това, което четеше, отказваше да го проумее.
Но знаеше, че е истина, защото на него стоеше подписът на майка й.
— Мили боже — прошепна тя. — Мамо, какво си направила? Какво си направила?
Нямаше пенсия, нямаше осигурителен фонд, нямаше застраховка, нямаше спестявания. Майка й беше изтеглила тригодишен кредит с огромна погасителна вноска от почти триста хиляди долара, срокът за която изтичаше след четири седмици.
Бе заложила всичко, което притежаваше, като обезпечение на кредита и всичките им активи щяха да преминат в ръцете на банката, ако плащането не се направи.
Един от активите беше фирмата на Кейт. Другият бе търговската й марка.
ШЕСТА ГЛАВА
Кейт беше като побъркана. Държеше писмото от банкера и копията на документите за кредита с подписа на майка й и крачеше напред-назад из кухнята. Беше прочела документите поне пет пъти и още не можеше да повярва на случилото се.
Ако документите бяха редовни — а те, разбира се, бяха, нямаше причина да смята, че не са, — майка й беше заложила абсолютно всичко. Всичко!
— За бога, мамо, къде ти е бил умът?
Дали майка й е осъзнала какво е направила? Дали е обмислила последиците?
Сега Кейт разбра защо майка им отказваше да обсъжда финансовото си състояние. Не искаше да научат истината.
Кейт се луташе между гнева и тъгата, докато се опитваше да проясни главата си и да измисли някакъв план за бъдещето. Отиде до прозореца в кухнята и погледна за колата на Кийра. Щеше да съобщи новината на сестра си веднага щом се върнеше. Може би двете щяха да измислят нещо.
След като изминаха няколко минути, а Кийра още я нямаше, Кейт промени решението си. Въпреки че щеше да бъде облекчение да прехвърли част от грижите на сестра си, това нямаше да промени нещата. Освен това на Кийра й оставаха още само няколко дни ваканция до следващия тежък етап от следването в медицинския университет. Нямаше друга ваканция през следващите осемнайсет месеца. Тази новина само щеше да увеличи стреса й и да я лиши от сън. Сутринта щяха да имат достатъчно време да обсъдят с нея тази история… ако Кейт решеше изобщо да я обсъжда.
А Изабел? Ако кажеше на Кийра, трябваше ли да каже и на Изабел? Ами колежът? Откъде щеше да намери Кейт парите за следването на Изабел?
Трябваше да има някакво решение. Кейт седна на масата, взе химикал и лист хартия и отново провери сметките.
Звънецът на вратата я прекъсна. Надникна през тясното прозорче до входната врата и видя симпатичен мъж да пристъпва от крак на крак.
Отвори вратата.
— Да?
Той направи крачка към нея и тя инстинктивно се дръпна, за да избегне мириса на изветряла бира. Вонеше. Очите му бяха кръвясали.
— Изабел тук ли е?
— Няма я.
— Къде е? — настоя заплашително мъжът.
— Вие кой сте?
— Рийс. Рийс Крауел. Та къде е тя?
Беше към трийсет и пет годишен. Носеше кафеникав панталон и риза с навити ръкави. Тъмната му коса беше зализана назад и откриваше ъгловатото му лице, но въпреки това бе красив като герой от сапунен сериал. Кейт не го бе виждала досега и се изненада, че Изабел е излизала с някой толкова по-голям от нея. Определено трябваше да обсъдят това по-късно.
Рийс направи още крачка към Кейт. Тя не беше отворила вратата достатъчно широко, за да може да влезе… освен ако не минеше през нея. Ако съдеше по изражението му, можеше да се очаква и това.
— Знам, че е тук настоя той. — Искам да я видя.
— Изабел не си е вкъщи — отвърна твърдо Кейт. — И каза, че не иска повече да те вижда.
— Ние ще се женим.
Мъжът определено бе превъртял.
— Не, няма да се жените. Изабел заминава да учи в колеж, а ти ще я оставиш на мира.