Той сви юмруци.
— Ти си виновна. Изабел не би ми причинила такова нещо. Заради теб стана така. Изабел каза, че искаш да учи в колеж. Тя се отказва от кариерата си заради теб и другата кучка — сестра ти.
Кейт нямаше намерение да спори.
— Изабел гледа напред, време е и ти да направиш същото.
Той опита да я бутне и да влезе, като започна да крещи името на Изабел. Кейт не помръдна и подпря вратата с крак.
— Ако не си тръгнеш веднага, ще повикам полиция — предупреди го тя.
— Нищо не разбираш, нали? Тя е моя. Заминаваме за Европа следващата седмица и ще се оженим, преди да се върнем. Вложих прекалено много време в кариерата й на певица, за да те оставя сега да попречиш.
Пак се засили срещу нея и този път тя го отблъсна с цялото си тяло. Затръшна вратата и сложи резето.
Кейт се облегна на вратата, а Рийс започна да блъска по нея и да крещи грубости. Спря за момент, сякаш да види дали вратата няма внезапно да се отвори, и после отново започна да блъска и да вика. Кейт стоеше от вътрешната страна, ужасена, че той ще разбие вратата.
Изведнъж блъскането спря и Рийс изкрещя колкото му глас държи:
— Това не е краят, кучко! — После настана зловеща тишина. Кейт изчака още секунда, надникна през прозорчето до вратата. Рийс крачеше с олюляваща се походка през моравата. Зави по тротоара и продължи.
Сърцето на Кейт щеше да изскочи от гърдите. Тя се втурна към телефона, за да се обади на полицията, после размисли. Какво щеше да им каже? Освен че беше пиян и отвратителен, Рийс не ги заплаши директно и не причини никакви щети. Може би когато изтрезнее, ще се вразуми.
Но последните му думи отекваха в главата й.
— Това не е краят!
СЕДМА ГЛАВА
Телефонът иззвъня посред нощ.
Кейт беше будна. Изобщо не бе заспивала. След като Кийра и Изабел се върнаха у дома, тя им разказа за инцидента с Рийс. Като видя тревогата и страха, които се изписаха на лицата им, реши да им спести финансовите проблеми, които им се бяха стоварили. Стигаха им толкова тревоги за една вечер. Нямаше да ги товари с повече.
Прегледа документите безброй пъти с надеждата да открие някакво решение, преди да съобщи за проблема на сестрите си. Звънът на телефона я откъсна от мислите й и тя грабна слушалката, за да не събуди останалите в къщата. Никой не се обаждаше с добри новини в два часа през нощта. Когато вдигна, се изплаши, че пак е Рийс.
— Събудих ли те? — попита Джордан.
Кейт издиша с облекчение.
— Не, съвсем будна съм. Какво става?
— Защо не отговаряш на имейлите си? Седя на компютъра от девет часа.
— Извинявай. Преглеждах разни сметки.
Кейт долови напрежението в гласа на Джордан и разбра, че нещо не е наред. Трябва да беше нещо ужасно, иначе тя нямаше да звъни посред нощ. Добрите новини можеха да изчакат до сутринта.
Кейт знаеше, че няма смисъл направо да пита какъв с проблемът. Джордан беше най-добрата й приятелка и Кейт знаеше, че, поставена под натиск, Джордан просто се затваря в себе си.
— Какво става при теб? — попита Джордан.
— Нищо особено. Обичайните неща.
— Какви обичайни неща? Кейт, имам нужда малко да поговоря за банални неща. Става ли?
Боже, новината определено беше лоша. Кейт я усети като юмрук в корема.
— Добре — каза тя. — Преглеждах сметките и познай какво открих? Няма значение, не се мъчи да гадаеш. Преди да умре, мама е заложила пред една банка къщата, колата, всички активи, включително фирмата ми и търговската ми марка. Изтеглила е огромен заем и през последните три години е плащала само лихвите. Погасителната вноска трябва да бъде направена след трийсет дни. А освен това вчера едва не хвръкнах във въздуха.
— Липсват ми разговорите с теб.
— Не чу и дума от това, което казах, нали?
— Извинявай, какво каза?
Въпросът не беше шега. Джордан звучеше, сякаш се намира на милион километри разстояние. Възелът в стомаха на Кейт стана още по-голям.
— Казвах, че тук е горещо, горещо и влажно. Какво става с теб?
— Имам бучка.
Две кратки думи — и всичко се промени за миг. Забрави тревогите за къщата, сметките и таксата за колежа, единственото важно беше приятелката й.
— Къде? Къде е? — постара се да не звучи паникьосано.
— В лявата ми гърда.
— Ходи ли вече на лекар? Правиха ли ти изследвания?
— Да. Насрочили са ми операция за петък сутрин. Хирургът искаше да направи биопсия утре, но не се съгласих. Ще ти трябва време да дойдеш тук… нали? — Сега звучеше като малко момиченце, изплашено до смърт малко момиченце.
— Разбира се. Ще дойда утре.
— Ще ти запазя билет. Ще ти пусна точния час и номер на полета по имейла и ще те чакам на летището.