— Няма спор, че е емоционален.
— Той как е разбрал, че го търсите? — Тя се обърна към Дилън.
— Сигурно е чул от годеницата си — отвърна той. — От полицията са я питали за местонахождението му. Сигурно тя му е казала.
— Искаш ли ти да се пробваш с него? — предложи Дръмонд на Дилън. — Би трябвало вече да се е успокоил.
— Аз ще говоря с него — обади се Кейт.
— Не съм сигурен дали трябва — каза Дръмонд.
Дилън поклати глава, но тя не му обърна внимание, а се изправи, взе нещата си, опъна пола и помоли Дръмонд да я заведе при Карл.
Когато той не реагира, тя попита:
— Той къде чака? В стая за разпити или във фоайето? Ще го намеря, дори и да трябва да отворя всяка врата на всеки етаж, за да го открия.
— Имаме чудесна заседателна зала и фоайе с автомат за безалкохолни напитки, но Карл не е на никое от тези места. Той е в килия.
— Заключили сте този сладък човек в килия?
Не й даде време да се разгорещи.
— Чакай малко. Не исках да го затварям. Не е моя идея.
— А чия?
— Негова. Той настоя да го заключа.
Това й се стори абсурдно.
— Но защо сте го арестували?
— Не съм.
— Моля?
— Не съм го арестувал. Той искаше да го заключа, така че го заключих. Реших, че няма голямо значение къде ще стои, докато се успокои.
— Къде са килиите?
— Горе.
— Ще ме заведете ли при него? Трябва да не е на себе си от страх.
— Не, няма да те заведа в килията му, но ето какво ще направя. Ще доведа Карл долу на първия етаж в някоя от стаите за разпити. Можеш да говориш с него там.
— Благодаря.
— Още не ми благодари. Трябва да се разбереш и с него — каза той и кимна към Дилън.
— Аз ще говоря с него — заяви Дилън. — И ще ти предам какво ми е казал.
— Тя може да наблюдава и слуша разговора ви зад прозрачното огледало — предложи Дръмонд. — Току-що ни го инсталираха — съобщи гордо той.
Дръмонд очевидно беше на нейна страна и това я накара да го харесва още повече.
— Кейт иска да обсъди нещо с теб — каза Дилън. — Сега е идеалният момент.
— О, това може да почака, докато поговоря с Карл.
— Планирам да съм тук цял ден — каза Дръмонд.
Кейт направи крачка към Дилън.
— С Карл сме приятели. Той ще говори с мен. Няма да ме нарани, но ако това е причината да не искаш да говоря с него, можеш да дойдеш с мен. Просто недей…
— Недей какво?
Тя въздъхна.
— Недей да го плашиш. — Кейт губеше търпение. — И не го заплашвай.
— На колко години е този човек? На десет?
— Той е чувствителен — каза тихо тя. — За разлика от теб.
Дилън се дръпна настрани, за да може Дръмонд да отвори вратата и да излезе. Кейт се възползва и се измъкна по петите на шефа на полицията.
Дръмонд дръпна от една дървена кукичка на стената огромна метална халка, на която висяха само три ключа, и се отправи към стълбището.
— Стаята за разпити е втората врата вляво. Вие двамата чакайте там и най-добре решете кой ще говори с него и кой ще слуша, а после действайте, защото ти, Дилън, знаеш много добре, че трябва да се обадиш в Чарлстън и да съобщиш на детектив Халинджър, че Карл е тук. А той е длъжен да информира ФБР, което означава, че имате около час в най-добрия случай, преди те да нахълтат и да отмъкнат Карл.
— Ще се наложи да изчакат — каза Дилън. — Ще се обадя на Халинджър, след като разбера какво знае Карл. Искам да задвижа още едно-две неща — обясни той.
— След като говорим с Карл — настоя Кейт.
Той най-после се съгласи, но постави условия.
— Ако преценя, че те заблуждава, веднага се махаш. Ясно? — Преди тя да възрази, той продължи: — И ако не ми хареса как разговаря с теб, пак изчезваш от стаята. — Пусна я да върви напред и когато стигнаха до стаята, добави още едно условие: — И ако ми се стори, че става войнствен или заплашителен…
— Чакай да позная: трябва да изчезна от стаята.
— Точно така.
— Искаш ли да знаеш какво мисля?
Той се ухили.
— Не.
— Все пак ще ме изслушаш. Ако той ме заблуждава, ще го усетя и ще му кажа да престане. А ако не ми хареса как говори с мен, ще го спра. Ако той ме заплаши, аз също ще го заплаша.
Стаята за разпити беше миниатюрна. Имаше малка правоъгълна маса и четири стола, по два от двете страни. Прозрачното огледало беше на стената срещу вратата. Дилън издърпа един стол за Кейт, а той остана прав, докато чакаха.
Карл се оказа изненада. Дилън беше направил някои прибързани преценки за този човек, но щом Карл влезе в стаята, разбра, че е сгрешил.
Карл много се зарадва да види Кейт и преди Дилън да го спре, я прегърна.
— Слава богу, че си жива и здрава. За всичко съм виновен аз, скъпа. Толкова съжалявам.