Тя бързо се освободи от прегръдката му и го запозна с Дилън. Щом отхвърлиха официалностите, седна, а Карл се настани на стола срещу нея. Тя протегна ръка и той я хвана.
— Изглеждаш уморен — каза Кейт.
— Уморен съм. Затова се махнах оттук. Имам нужда да си почина и да се освежа, но бях толкова разтревожен.
Кейт му съчувстваше.
— Трябва много да си се разстроил, когато си научил, че те търсят от полицията.
— Да, беше потресаващо. Очите му се напълниха със сълзи. — Но Делия се разстрои много повече от мен. Годеницата ми се тревожи за мен — добави той. — Трябва да й се обадя. Имам право на едно обаждане, нали?
Дилън издърпа стола до Кейт и седна.
— Имаш право на колкото обаждания искаш. Не си арестуван.
— Заподозрян ли съм?
— Да.
— Не — каза едновременно с него Кейт.
— Зависи от това, което ми кажеш — обясни Дилън.
— Трябва да бъда арестуван. Аз съм отговорен за всичко, което се случи с Кейт. — Той я погледна и успя да докара нещо като слаба усмивка. — Толкова се радвам да те видя.
— И аз се радвам — каза тя. — Искаш ли нещо за пиене? — О, боже, започваше да говори като Изабел.
— Едно кафе без кофеин, ако може, но наблизо сигурно няма „Старбъкс“.
— Съжалявам, няма.
На Дилън му писна от празните приказки.
— Кажи ми, защо мислиш, че ти си отговорен?
— Защото беше моя идея.
— Кое беше твоя идея? — Гласът му стана по-суров. Той държеше да получи отговор.
— Моя идея беше да изложим продуктите на Кейт на онова събитие, на което бях домакин. Очаквах целият елит на Чарлстън да е там. Не биха го пропуснали — обясни той. — И мислех, че това е отлична възможност да представим Кейт.
— Да я представите?
— Да я рекламираме.
— Още не разбирам.
— Знам, че ще прозвучи грандомански, но истината е, че ако аз рекламирам някой продукт, продажбите му скачат до небесата.
Прав беше. Наистина звучеше грандомански.
— Значи си много влиятелна личност, така ли. Можеш да съсипеш или подпомогнеш нечия кариера.
Карл поклати глава.
— Никога не съм опитвал да съсипя никого. Би било вулгарно. Ако не одобрявам някой човек или продукт, просто не казвам нищо за него.
Значи той използваше влиянието си само за добро? Да не се мислеше за Супермен? Дилън едва не се изсмя.
— И какво получаваш ти?
— Удовлетворение.
— Ами складът? Защо не искаше Кейт да знае, че ти си собственикът му?
— Аз съм само един от собствениците — поправи го Карл. — Но притежавам контролния пакет.
— Отговори на въпроса. — На Дилън му писна да проявява търпение. Тъкмо се канеше да каже на Кейт да излезе, когато Карл го изненада.
— Кейт, скъпа, ще ни оставиш ли за малко насаме?
Тя не искаше да си тръгва, за да е сигурна, че Дилън няма да се държи грубо с Карл, но знаеше, че не може да откаже на молбата.
— Разбира се.
И двамата мъже станаха, когато тя се изправи, а Дилън й отвори вратата. Тя го изгледа предупреждаващо, когато мина край него и му прошепна:
— Бъди търпелив с него.
Звукът в стаята за разпити стигаше и до съседната стая, благодарение на микрофона на стената. Дилън реши да го изключи.
Карл се върна на мястото си и махна на Дилън също да седне.
— Ако Кейт чуе това, което ще ви кажа, ще се притесни, така че разчитам на дискретността ви. В замяна ще съм напълно откровен с вас. Ето какво — не исках тя да знае, че съм собственик на склада, защото смятах да й го предложа — чрез агент за недвижими имоти, разбира се — на значително занижена цена. Опитвах се да помогна на Кейт — обясни той. — Тя ми е много скъпа, а от това, което виждах да се случва с нея през изминалата година, направо ми се късаше сърцето. Тя има толкова големи планове, действа с размах. Искаше да премести компанията в Бостън. Там има много повече познати. Само за година, гарантирам ви, фирмата й щеше да стане една от най-големите в индустрията. За пет години продуктите й щяха да се продават в целия свят. Можеше да постигне несравним успех. — Той внимателно намести яката на бялата си риза, преди да продължи: — Сега няма да премести фирмата си. Тя е отговорен човек. Винаги е била такава. Всички други са по-важни от нея. Тя ще си остане в Силвър Спрингс, защото това е отговорната постъпка. Дълго време стоя тук заради майка си, а сега ще остане заради сестра си. Изабел е най-малката, но вие, разбира се, знаете това. Кейт ще остане тук още две или може би три години…
— Аз бих се радвал много, ако тя остане и разшири фирмата си оттук. Така ще постави Силвър Спрингс на картата. Вероятно ще й отнеме повече време да постигне международен успех, ако действа оттук, но с нейната амбиция и решителност не се съмнявам, че ще успее… ако го иска. Тя ще направи невероятни неща, където и да е, но мястото й е тук.