— А другите собственици на склада как реагираха на идеята да се занижи цената му?
— Не съм ги питал. Аз държа контролния пакет — обясни Карл. — И другите ще се съобразят с мен. Заедно строим няколко сгради в района, а сега, когато обновяването на квартала е в ход и възраждането му започна, те са спокойни, че ще спечелят достатъчно. Силвър Спрингс е малка общност и тъй като предлага на хората спокойствие и безопасност, е чудесно място за живот и забавления. Искаме да привлечем местния бизнес, така че помощта за Кейт може да се възприеме като проява на добра воля.
— Ще ми трябват имената на останалите собственици.
— Разбира се.
— Значи си намалил цената, защото това е добър бизнес ход?
— Да, но също така и защото знаех, че Кейт има финансови проблеми.
Дилън се облегна.
— Така ли? Откъде си научил?
Карл прекара пръсти по масата, докато обмисляше отговора.
— Не съм сигурен откъде съм го чул — призна си той. — Някой ми каза. Да. Трябва някой да ми е казал. Сега вие ще питате кой е този някой, а аз просто не мога да си спомня. На толкова коктейли, вечери и приеми ходя, хората все ми разправят нещо — под секрет. Чувам разни неща, понякога препредадени, а всички знаят колко обичам Кейт. Постоянно се хваля с нейната компания, за да накарам хората да заговорят за прекрасните й свещи и лосиони за тяло. Моята Делия ги обожава. Парфюмите й са направо божествени, а през декември ще пуска нов, който според мен ще е най-прекрасният от всички. Ще се нарича „Саси“. — Той прехапа долната си устна, за да овладее емоциите си.
Дилън не бе разпитвал човек като Карл. Постоянно се отплесваше в маловажни подробности, но Дилън бе твърдо решен да го държи в правия път.
— Ако те помоля да напишеш имената на хората, които знаеха, че ти си собственик на онзи склад…
— Невъзможно — каза Карл. — Рекламирах много усилено онзи район. Кълна се, че съм казал на половината Чарлстън, Силвър Спрингс и Савана.
— Защо Савана?
— Имам много приятели там — обясни Карл. — Прекарвам доста време в Савана.
— Познаваш ли някой Макена в Савана?
— Не мисля. Според мен Кейт и сестрите й са единствените с тази фамилия, които познавам, но пък се срещам с толкова много хора на толкова различни места, че не винаги чувам и запомням имената им.
— Още не си ми обяснил защо смяташ, че си отговорен за експлозиите.
— Ами вземете обстоятелствата. Аз поканих Кейт в имението, аз настоях да донесе от продуктите си и — бум! — тя едва не загина. Аз я насърчих чрез агент за недвижими имоти да погледне моя склад и — бум! — отново за малко не загина. Аз съм собственик и на двата имота. Аз съм отговорен. Просто не знам как или защо. Надявам се вие да откриете.
Единственото нещо, за което беше виновен Карл, бе, че говори прекалено много, и то с всички, готови да го слушат. Някой се е възползвал от информацията.
— Какво е финансовото ти състояние? — попита Дилън.
— В момента е много тежко. Направо катастрофално. Надхвърлил съм всичките си възможности за финансиране. Но това е временно — увери го той. — Строя галерия в имота си, която ще стане великолепна, когато се завърши, и съм вложил останалите си пари в този проект. Но не се съмнявам, че си струва риска и ще се изплатят.
Дилън се изненада от откровеността му. Карл беше странна птица. От една страна, бе претенциозен и арогантен, а от друга — прям и загрижен. Едно бе сигурно не прикриваше чувствата си и всички бяха наясно с тях.
— Как се запознахте с Кейт? попита Дилън. Карл се усмихна.
— Запознахме се в болницата. Беше преди няколко години. Тя беше там с майка си, а аз бях на посещение при сестра си, Сузана. Кейт беше още в гимназията, но вече красавица. И имаше толкова силно присъствие. Нали разбирате за какво ви говоря?
О, да. Разбираше го напълно.
— Още тогава караше пулсът на мъжете да се ускорява. Всъщност сестра ми ни запозна. Кейт чакала майка си да излезе от рентгена, а сестра ми чакала да влезе и двете се заприказвали. За нула време станали приятелки. Сузана е две години по-малка от Кейт — добави той. — Кейт й разказала за свещите, които изработва с различните странни аромати, и помолила Сузана за мнение. Сестра ми беше много въодушевена. Кейт я караше да се чувства важна.
— Сузана беше болна от доста време. Толкова често влизаше в болница, че я наричаше втори дом. — Той замълча с меланхолична усмивка на лицето. — Майката на Кейт беше в ремисия, така че не се налагаше тя да идва в болницата. Но Кейт не забрави Сузана. Навестяваше я често и дори след като постъпи в колежа, задължително я посещаваше през ваканцията. Където и да се намираше, всяка седмица изпращаше на Сузана нещо специално. Свещ, лосион, цвете… подарък, с който да й покаже, че мисли за нея. Всеки път, когато Кейт започваше да разработва нов продукт, се съветваше с нея. Знам, че всъщност не й трябваше мнението на сестра ми, но въпреки това го търсеше. Това даваше на Сузана нещо, което да очаква, особено в последните й дни, когато беше толкова слаба. — Гласът на Карл потрепери, но той довърши разказа си. — Загубихме Сузана през септември. Но Кейт, моята скъпа, скъпа Кейт не я забрави. Тя ми каза, че иска да направи нещо специално в нейна памет, така че разработи този прекрасен парфюм и го кръсти на името й. Тя се казваше Сузана, но всички я наричахме Саси.