И повече шансове Кейт да оживее, помисли си Дилън.
— Колко време предварително трябва да ти кажа?
— Колкото прецениш, ще се справя.
— Ами уведомяването на братята Макена? Каза, че и те трябва да са поканени. Нали така?
— Когато науча часа, ще им се обадя, макар да се съмнявам някой от тях да дойде.
— Комптън защо е искал и те да присъстват?
— Не ми обясни, но мисля, че е от злоба. За да им натрие носовете, да им покаже какво губят.
— Хайде да опитаме за утре в седем, а ако нещо се случи, ще ти се обадя на насрочим друг час.
Дилън осъзна, че решава, без да се допита до Кейт. Трябваше да й каже за плановете и да вземе нейното съгласие.
Той прекъсна връзката и се зае да прослушва съобщенията на гласовата си поща. Нейт се бе обаждал четири пъти. С всяко следващо съобщение звучеше все по-ядосан. Дилън разбираше защо. Нейт се чувстваше отговорен за безопасността на Кейт и като не знаеше къде е тя, е естествено да се гневи. Дилън обаче не се трогна колко ядосан е детективът. Колкото по-малко хора знаеха къде е Кейт, толкова по-добре.
Знаеше, че не може повече да избягва Нейт. Взе си две кутийки кола от автомата, отвори едната и отпи. После му се обади.
И попадна на гласова поща.
— Добре. Отговарям на обажданията ти. Звънни ми на мобилния.
Това сигурно ще го вбеси яко, помисли си Дилън.
Кейт беше в кабинета на Дръмонд. Дилън реши, че е имала достатъчно време да обсъди с него проблема си с невестулката, и тръгна към втория етаж, за да се присъедини към тях.
Когато влезе, тя тъкмо прибираше разни документи в куфарчето си. Той й подаде другата кутийка кола. Дръмонд си записваше нещо.
— Ще проверя това — обеща той. Погледна Дилън и каза: — Кейт иска да прекара нощта в дома си. Мисля, че можем да уредим това. Нали? Ще пратя няколко души да проверят къщата и още няколко да патрулират в района. Тя живее в сляпа улица, така че задачата ни се улеснява.
— Ти ли го убеди? — обвини Дилън Кейт.
— Може да съм му споменала, че ще успея да се наспя, ако съм в собственото си легло довечера.
— Е, не беше просто споменаване — възрази Дръмонд. — Едва не ми падна на колене, за да те убедя да се съгласиш.
Тя затвори куфарчето и го остави на пода.
— Не съм падала на колене — каза Кейт. Обърна се към Дилън и попита: — Знаеше ли, че главен инспектор Дръмонд е бил детектив в Лос Анджелис? Оттеглил се след двайсет години служба и се преместил тук, защото му писнали задръстванията там.
— Мисля, че се опитва да те убеди, че съм достатъчно квалифициран за работата си. Ние вече говорихме с него, Кейт — отвърна й Дилън. — Той знае всичко за кариерата ми и аз знам доста за неговата. Наясно е колко го уважавам заради опита му.
Кейт се изправи.
— Значи сега мога да си отида вкъщи?
— Седни си на мястото — нареди Дръмонд. — Няма да ходиш никъде, докато не проверят къщата. И улицата добави той. — Адвокатът ще донесе ли документите тук, за да ги подпише Кейт?
Дилън беше обсъдил този вариант с Дръмонд.
— Не. Първоначалният план не може да се променя. Ако Кейт е съгласна, ще се опитаме да го организираме за седем часа утре вечер. Това ще ни даде достатъчно време за подготовка.
— В Савана? — попита Дръмонд.
— Да.
— Много лошо. Тогава всички освен мен ще се карат кой да командва парада.
— Всички? — учуди се Кейт.
— Савана е в друг щат — напомни й Дръмонд. — ФБР няма да позволят да ги държим настрана. Това всъщност е техен случай. А и полицията в Чарлстън няма да отстъпи. Първата експлозия е на тяхна територия. Сега ще се включи и полицията в Савана, особено ако мислите, че нещо може да се случи.
— Полицията в Савана? Тях пък защо да ги намесваме?
— Защото ще сте в техния двор — обясни Дръмонд. Той погледна Дилън и добави: — Представяш ли си как ще се почувстват, ако стане престрелка или нещо избухне и те не са уведомени?
Дилън кимна.
— Ще ни разкатаят фамилията.
Те се шегуват, нали? Ако всички тези хора дойдеха на срещата, нямаше да се поберат в сградата на „Смит и Уесън“.