— Чувала ли си Рийс Крауел? — попита Кейт.
— Би трябвало още да е в Европа, но не се тревожи. Ако се върне и започне отново да ми досажда, мога да се оправя — увери я Изабел и премина към по-вълнуващи теми.
Докато Кейт слушаше как Изабел й описва младежа, който седял до нея в часовете по биология, се чу сигналът за изчакващо повикване. Тъй като не знаеше дали не е нещо важно, Кейт прекъсна бъбренето на Изабел.
— Изабел, търсят ме. Трябва да затварям. Ти внимавай, нали?
Когато превключи телефона, се изненада от гласа, който чу.
— Кейт, обажда се Ванеса Макена.
Кейт се забави с отговора, защото не бе сигурна как да реагира. След кратка и неловка пауза каза:
— Ванеса, здравей, какво мога да направя за теб?
Ванеса започна разговора малко сковано, но бързо се отпусна и продължи много мило.
— Андерсън ми се обади и ми каза, че много си харесала снимките на баща си. Помоли ме да потърся още снимки в къщата на Комптън — вече моята къща. Таванът е пълен с кашони, така че реших да започна да ги разчиствам. Оказа се, че попаднах на кашон с неща, които според мен са принадлежали на баща ти. Има снимки, купи, ученически съчинения, бележници. Ще опаковам всичко и ще ти го изпратя или ако предпочиташ, ще го оставя в офиса на Андерсън. Ще потърся и още — обеща тя. — Сега съм в къщата, защото Брайс пак влезе в болницата снощи и оттук ми е по-близо да ходя на посещения. Знаеш ли, можеш да се отбиеш и да видиш това място, ако ти е интересно. С удоволствие ще ти го покажа.
— Да, бих искала да видя къщата някой ден.
— Просто ми се обади, когато ти е удобно. Може би следващата седмица или по-следващата? Бих искала да те опозная, Кейт. Изглеждаш толкова… различна от Брайс и братята му, различна в хубавия смисъл.
Кейт изпита леко чувство за вина, когато приключи разговора и затвори телефона. Не попита Ванеса как е Брайс и дали състоянието му е тежко. После осъзна, че ако бе проявила съчувствие или загриженост, щеше да е чисто и просто лицемерие.
Дилън влезе в спалнята й и я откри седнала с кръстосани крака на леглото и с телефона в ръка.
— Току-що ми се обади Ванеса Макена — съобщи му тя. — Покани ме да отида в къщата на Комптън. Каза, че открила още неща, принадлежали на баща ми.
Дилън спря до леглото и се намръщи.
— Изобщо няма да се доближаваш до онази къща и до някой от роднините в Савана, докато не заловим човека, който се опитва да те убие — заповяда той.
— Разбира се, че няма — успокои го тя. Не беше в настроение да слуша лекции. Достатъчно напрежение й се насъбра за един ден, така че смени темата. — Говорих и с Изабел. Тя поне е щастлива. Не й казах, че си тук. Не исках да знае, нали разбираш…
— Какво да разбирам?
— Казах й, че всичко е наред, а ако тя знаеше, че си тук, щеше да започне с въпросите. Какво правиш?
— Какво ти се струва, че правя? Събличам се, защото отивам да си взема душ.
— В спалнята за гости има баня.
Тя млъкна, защото той затвори вратата на банята. След секунда се чу душът.
Можеше да е по-настоятелна и да го прати да спи в спалнята за гости, но не искаше и това беше проблемът. В сърцето си знаеше, че ще го атакува веднага щом той отвори вратата.
— Имам нужда от помощ — измърмори тя. Беше напълно отвратена от себе си. Дръпна завивките назад и се протегна в леглото. Джордан е виновна за това, реши Кейт. Джордан изпрати Дилън и е знаела… о, да, знаела е какво ще се случи.
Кейт се претърколи настрана и взе телефона. Джордан не можеше да я избягва вечно. Реши да й остави съобщение, което да я принуди да й се обади.
Пак се включи гласова поща. Кейт изчака сигнала и каза:
— Просто си помислих, че ще искаш да знаеш, че… — Тя спря рязко. Ами ако някой друг прослушаше съобщението и чуеше, че е спала с Дилън? — Няма значение.
Тъкмо затваряше телефона, когато чу някой да казва:
— Какво трябва да знае? Беше мъжки глас.
— Кой се обажда?
— Майкъл Бюканън. Кейт, ти ли си?
Слава богу, че се осъзна.
— Какво правиш в Бостън?
— В отпуск съм. Пристигнах рано и ще гостувам на Джордан до следващия уикенд. После отивам в Нейтънс Бей. Мама и татко ще са се прибрали дотогава.
Майкъл беше завършил университета на Анаполис и сега се обучаваше за тюлен във военноморските сили. Беше истински смелчага и най-състезателната натура от всички братя Бюканън.