Двамата мъже не можаха да стигнат до затрупаната жена, затова повикаха помощ. Четирима силни полицаи успяха да повдигнат огромния разцепен ствол. След минута махнаха и тежките клони и отстъпиха място на санитарите. И двамата се удивиха, че жената няма счупени кости. За всеки случай й сложиха шини и внимателно я преместиха на носилката.
Кейт бавно започна да се осъзнава. С мъка отвори очи. Със замъглен поглед видя трима мъже, надвесени над нея.
Имаше чувството, че е в хамак и вятърът я бута във всички посоки. Отново затвори очи и се опита да пребори гаденето, докато я носеха надолу по хълма. Подуши, че нещо гори.
Нейт крачеше до нея.
— Ще се оправи ли? — попита той.
— Би трябвало — отвърна Райли.
— Докторите ще кажат — обади се Джордж.
— Тя може ли да говори?
— Вие кой сте? — попита Джордж.
— Детектив Нейт Халинджър. Може ли да говори? — повтори той.
— Има цицина като бейзболна топка на тила — отвърна Райли.
Другият санитар кимаше, но Нейт забеляза, че вниманието му е насочено към пациентката.
— Сигурно има сътресение на мозъка — каза той.
— Аха — кимна Нейт. — Но може ли да говори? — попита той с надеждата, че третия път двамата мъже ще отстъпят. — Казала ли е нещо?
— Не, още не е на себе си — отвърна Райли.
Мъглата в главата на Кейт започваше да се разсейва и тя почти изпита съжаление към себе си. Имаше чувството, че някой я е халосал по тила и опита да вдигне ръка, за да провери.
— Тя може да говори — прошепна с несигурен глас Кейт. — Може и да ходи.
Нейт се усмихна. Жената беше умница. Това му хареса.
— Можете ли да ми кажете името си?
Тя не посмя да кимне. Всяко движение засилваше болката в главата й. Аспирин, помисли си. Един аспирин щеше да свърши работа.
— Кейт Макена — каза тя. — Какво се е случило?
— Експлозия.
Тя се намръщи.
— Не помня експлозия. Някой ранен ли е?
— Вие — отвърна Райли.
— Аз съм добре. Оставете ме да сляза.
Не обърнаха внимание на думите й. Тя пак попита дали има ранени и Джордж отвърна:
— Само няколко драскотини и синини.
— Ще ми дадете ли един аспирин?
— Имате ужасно главоболие, нали? — попита Джордж. — Не можем да ви дадем нищо засега. Когато ви закараме в болницата…
— Няма нужда да ходя в болница.
— Определено днес не сте били в списъка му — отбеляза Райли.
Тя го погледна недоумяващо.
— Моля?
— Ако бяхте в шатрата, щяхте да сте мъртва — обясни той.
Стигнаха до подножието на хълма и изчакаха един полицай да им отвори линейката.
— Ще дойда с нея до болницата — каза Нейт.
— Мисля, че няма проблем. Жизнените й показатели са добри.
Нейт подсвирна на полицая, за да привлече вниманието му, посочи линейката и се качи.
— Няма нужда да ме карате до болницата. Вече съм добре — настоя Кейт. — Колата ми е тук… някъде.
— Не трябва да шофирате в това състояние — каза Джордж.
— Шофьорската ми книжка е в колата, а чантата ми и… Тя осъзна, че говори неща, които не са важни, и млъкна.
— Дали ще можете да отговорите на няколко въпроса? — попита Нейт.
Гласът му й хареса.
— Разбира се.
— Кажете ми какво се случи.
Тя въздъхна.
— Не знам какво се е случило. — Защо не можеше да си спомни. Какво й имаше? Може би когато главоболието й минеше, щеше да се сети.
— Забелязахте ли някой странен на вид… някой, който не е бил на мястото си?
Тя затвори очи.
— Не… Съжалявам. Може би ще си спомня по-късно.
Знаеше, че това положение не му харесва.
— И никой не е бил ранен? — попита отново тя.
Той я увери.
— Сервитьорите и хората от кетъринга са били в сградата, за да подготвят подносите с храната. Собственикът на имота е бил в лимузина на път към хотела на художничката. Шатрата е била празна.
— Слава богу — прошепна тя.
— Ако беше станало по-късно, щеше да бъде истинска касапница — каза Джордж.
Детективът седеше срещу й, сложил ръце на коленете си и сплел пръсти. Погледна я настойчиво и се приведе леко към нея.
— Опитай да помислиш, Кейт. Не забеляза ли нещо необичайно?
Тонът му разсея мъглата в главата й.
— Според вас не е било случаен инцидент, така ли?
— Не изключваме никоя възможност.
— Не може ли да е гръмнал някой климатик? — попита тя. — Навсякъде имаше кабели. Може някой да не е издържал на натоварването… — Тя млъкна и поклати глава. — Не е възможно да е това, така ли?
— И сто климатика не биха могли да причинят такива поражения.
Райли се наведе към Кейт и отново провери кръвното й. Усмихна се и пусна ръката й.