— Кога се връщаш в Бостън? — попита я той. — Искам реванш.
— Защо. Само ще загубиш отново. — Смехът му беше като на Дилън.
— Ще видим това.
— Знаеш ли, че Дилън е тук?
— Да. Джордан ми каза, че ти помага за някакъв малък проблем.
Малък проблем?
— Точно така.
Говориха си още минута-две. Кейт обеща да каже на Дилън, че Майкъл се е прибрал, а Майкъл обеща да накара Джордан да се обади на Кейт.
Тъкмо затвори телефона, когато Дилън излезе от банята. Беше си обул бежови къси гащета и отиваше да провери полицаите и да се увери, че са на местата, където се очакваше да бъдат. Кейт смяташе, че той малко се престарава.
Дилън се забави. Кейт опита да заспи, но мислите й не можеха да се успокоят. Все се връщаха на „малкия“ проблем как да разбере кой се опитва да я убие. Трябваше да е някой от братята Макена, но кой? Може би и тримата. Това би било интересен вариант. Може би и Ванеса е в комбината? Нищо не е невъзможно.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Кейт се въртеше в леглото сякаш с часове, когато Дилън най-после дойде. Беше доста след полунощ.
Не я попита може ли да спи при нея. Просто се съблече и се пъхна в леглото. Тя си помисли, че е ужасно самоуверен, и тъкмо се канеше да му го каже, когато Дилън я придърпа в прегръдката си.
— Будна ли си, краставичке?
— Прекалено съм нервна заради утре, за да заспя.
— Добре — каза той. Вдигна косата от врата й и започна да целува меката й кожа.
По крака й плъзнаха тръпки. Тя се раздвижи в обятията му.
— Кое е добре?
— Добре, че не се налага да те събуждам, за да се любя с теб.
Може би той й каза още нещо, тя не помнеше. Начинът, по който я докосваше, ангажираше цялото й внимание и беше невъзможно в главата й да се оформи логична мисъл.
Тази вечер се любиха по друг начин — по-страстно, много по-интензивно. И когато и двамата достигнаха до върха, той продължи да я прегръща и да милва гърба й. Брадичката му се опираше върху главата й и от време на време той я целуваше.
Когато страстта се разсея, Кейт се усети нещастна. Тя искаше да му каже как се чувства, но не можеше. Защо? Защото най-бързият начин да го накара да изчезне, бе да му признае, че иска да е с него вечно.
Мечтаеше за това с цялото си сърце. Как би реагирал той, ако му кажеше, че го иска завинаги? Сигурно щеше да припадне в ръцете й. Тя все пак успя да се усмихне при мисълта как Дилън ще превърти, ако чуе това.
Добре, че знаеше как се прави изкуствено дишане.
Дилън се обърна по гръб и се загледа в тавана.
— Кейт, защо искаш да теглиш заем? Каза, че ще направиш точно това. Шегуваше ли се?
— Не, бях съвсем сериозна. Трябва ми заем, за да изплатя другия заем. Това е временно решение, което ще ми осигури известно отлагане.
— Нали знаеш, че щом подпишеш онези документи, ставащ милионерка?
— Да, знам. Но няма да съм милионерка дълго. Когато отида в банката и попълня молбата за заем, ще трябва да посоча парите като свой актив — временен актив — натърти тя.
Той се прозя.
— Ще си помислят, че си откачена.
Кейт се сгуши в него и прошепна:
— Може и да съм.
Заспа след по-малко от минута. Дилън дръпна завивката върху двамата и опита да освободи съзнанието си, за да заспи. Оказа се невъзможно. Не спря да мисли за утрешния ден и всички неща, които можеха да се объркат.
Кейт спа дълбоко цялата нощ, но не се чувстваше отпочинала на сутринта. Ужасяваше се от деня, който й предстои. Молеше се никой от братята Макена да не се появи на срещата. Брайс вероятно още е в болницата и Кейт малко се засрами, че се надява да не са го изписали. Роджър и Юън бяха най-големите й грижи. Не смяташе, че може да издържи вулгарността им, а ако те отново започнеха да обиждат майка й, Кейт просто не знаеше какво щеше да направи.
Дилън беше в кухнята и говореше с някого. Стори й се, че чу гласа на Дръмонд, но не беше сигурна.
Девет часа. Не можеше да повярва, че е толкова. Никога преди не е спала до късно. Реши, че няма причина да бърза. Срещата в офиса на Андерсън беше чак в седем вечерта и тя предположи, че двамата с Дилън няма да тръгнат от Силвър Спрингс преди три-четири следобед.
Андерсън щеше да се върне от погребението чак към пет, може би и по-късно. Поради неизвестна причина Комптън Макена беше настоял погребението му да започне точно в два часа следобед. Беше написал график за „събитията“ и дори бе включил имената на опечалените, които искаше да говорят на погребението му. Кейт се запита дали Комптън не е написал сам надгробната реч.
Мислеше си за откачения старец, докато вземаше душ, обличаше се и се стягаше за пътуването. Отново си приготви багаж за пренощуване, ако се наложи да останат в Савана до следващия ден.