— Можете да оставите колата си тук. Ще се погрижа никой да не я докосне.
Дилън изгаси двигателя, но остави ключа на таблото. Той последва Кейт в сградата и когато вратата се затвори зад тях, попита:
— Кой от вас провери сградата?
— Сапьорите току-що си тръгнаха. Мястото е чисто — отвърна един от полицаите. — Един от нашите наблюдава вратата, вътре има двама охранители — един до предния и един до задния вход. Ние двамата сме прикрепени към вас. Къде искате да стоим?
— Точно тук до входа е добре. Кой е в сградата сега?
— Почти всички са или на погребението, или в отпуска. Секретарката е тук, също и асистентът на Смит, някой си Терънс. Той е горе в офиса на Смит. Ако искате да се махне, ще го разкараме.
— Може да остане.
Терънс бе чул шума. Втурна се по стълбите.
— Госпожице Макена, опасявам се, че господин Смит още не е тук. Погребението…
Той изглеждаше нервен и въпреки че Кейт му се усмихна, не успя да го успокои. Най-после разбра защо Терънс беше толкова смутен. Стряскаше се от Дилън. Наблюдаваше го с ъгълчето на окото си и се държеше така, сякаш очаква Дилън да го сграбчи.
— Искам да видя заседателната зала — каза Дилън.
Терънс ги поведе нагоре, после по един дълъг коридор вдясно. Заседателната зала беше през една врата от офиса на Андерсън.
— Тъкмо слагах табелки с имената пред всеки стол — обясни Терънс.
— Имате ли нещо против да поработя вътре? — попита Кейт. — Ако има къде да включа компютъра си…
— Да, разбира се. Той издърпа стола начело на масата и й показа контакта.
Дилън остави вратата отворена и продължи до края на коридора. Вляво имаше ниша с авариен изход, който беше свързан с алармата. Малък червен индикатор мигаше в знак, че системата е включена. Широк метален лост минаваше през средата на вратата. Дилън предположи, че от другата страна на вратата се стигаше до пожарната стълба, която водеше до земята.
Вдясно бе покритото с мокет задно стълбище. Дилън слезе по него до първия етаж, където пред изхода, водещ към паркинга, стоеше единият от пазачите. Дилън му показа служебната си карта и двамата си поговориха няколко минути, преди да се върне горе.
Доволен от обезопасеността на мястото, той се качи при Кейт, която беше сложила лаптопа си на заседателната маса и отговаряше на имейлите. Когато чуха някой да вика името на Дилън, ръката му веднага стисна пистолета и той направи крачка към Кейт, за да я защити с тяло.
Когато за втори път извикаха името му, Дилън позна гласа и се отпусна. След няколко секунди Нейт нахлу в стаята. Лицето му беше зачервено и той се усмихваше.
— Всичко свърши — извика Нейт триумфално.
— Свърши? — попита Кейт. — Наистина ли?
— Точно така. Двамата можете да започнете отново да дишате спокойно и да продължите с живота си.
Случаят е приключен — добави Нейт. — Или ще бъде веднага щом отхвърлим бумащината.
— Кажи ми какво стана — подкани го Дилън.
Нейт се наслаждаваше на момента. Очите му блестяха от възбуда.
— Роджър Макена. Точно както си мислех. Негодникът е в дъното на цялата история. След като видях онзи запис, бях сигурен, че той е заподозрян номер едно. Уредих молба за обиск, но това вече не е необходимо. Имаме всички доказателства. Роджър доста се е постарал с плановете си. Имал е и помощници, разбира се.
— Джакман?
— Да. А Джакман е имал нужните връзки, за да уреди работата. Той всъщност не е имал избор. Трябвало е да помогне на Роджър. Това е единственият начин Роджър да му върне парите.
— Как успя да накараш Роджър да си признае? — попита Кейт. Той не изглежда човек, склонен да сътрудничи на полицията.
— Не си е признал. Самоубил се е.
Кейт не го очакваше. Слисана, попита:
— Какво?
— Самоубил се е. — Нейт погледна Дилън и продължи: — Бяхме му поставили опашка, но нашият човек не чул изстрела. Роджър живееше в един небостъргач — обясни той. — Нашият детектив бил в кола, паркирана пред сградата. Видял Роджър да влиза вътре. Каза ми, че разбрал за станалото по радиостанцията. Някаква жена се обадила, че чула изстрел. Детективът влязъл вътре и намерил Роджър на пода. Един изстрел в главата. Намерил и инкриминиращи доказателства. Много. Не докоснал нищо, разбира се. Каза, че всичко било на масата, набивало се на очи. Мисля, че Роджър е искал полицията да разбере, че Джакман е замесен. Нямам търпение да отида и да хвърля поглед.
— Криминолозите там ли са вече? — попита Дилън.
— В момента пътуват. Искаш ли да се срещнем там? Апартаментът му е на километър и половина оттук. Мога и аз да те закарам. Но трябва първо да се отбия в полицията на Савана. После ще отида в апартамента на Роджър.