— Да, искам да го видя и нека не местят нищо, докато не отида там. Погрижи се за това.
Нейт се усмихна.
— От ФБР казаха същото. Криминолозите имат право да влязат първи. Колкото по-бързо отидем, толкова по-добре.
— Добре. Роджър откъде е намерил оръжието?
— Още не знам.
— Той имаше пистолет, когато дойде на прочитането на завещанието обади се Кейт. — Помните ли?
— От полицията не са му го върнали — обясни Нейт. — Роджър току-що е пуснат под гаранция. За притежание на оръжие, за което не е имал разрешително.
— Обяснил ли е на полицията откъде е взел пистолета?
— Казал, че Юън му го дал, а Юън го купил на улицата.
— Къде е Юън сега?
— Доброволно се предава. В момента пътува към полицията, без съмнение в компанията на адвоката си, който да уреди пускането му под гаранция. Затова отивам там. Когато стигне в полицията, Юън ще научи за Роджър. Проверих къде се намира и Брайс. Той няма да научи за Роджър. Ту губи съзнание, ту се свестява. Жена му е до него и ще остане там до горчивия край, който няма да се забави много.
— Ами Джакман?
— ФБР в Лас Вегас са го прибрали за разпит. Сега той е техен проблем. — Нейт тръгна към вратата и подхвърли на Дилън: — Ще се видим там.
— Наистина свърши, нали? Още не мога да повярвам — каза Кейт. Дилън кимаше, но сякаш не я чуваше. — Нещо не е наред ли?
— Не, но искам полицаите да останат, докато не подпишеш документите.
Той тръгна надолу с Нейт и двамата заедно инструктираха полицаите, които стояха на пост и ги увериха, че ще останат, докато Кейт е в сградата.
Когато Дилън се върна в заседателната зала, Кейт каза:
— Мислех, че искаш да видиш доказателствата.
— Искам.
— Върви. Аз ще се оправя сама.
— Да, но…
— Върви и затвори вратата след себе си. Никъде няма да ходя.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Кейт още не бе асимилирала новината. Мъжът, който се опита да я убие, беше мъртъв, съучастникът му — арестуван. А тя седеше и съвестно отговаряше на имейлите си, сякаш не се е случило нищо необикновено.
Напрежението сигурно щеше да я победи довечера, когато останеше сама. Тогава Дилън можеше спокойно да пътува към Бостън. Усети пристъп на паника и се ядоса на себе си. Защо трябваше да се разстройва? Много добре знаеше, че той ще си тръгне. В това нямаше нищо изненадващо. А тя щеше да преживее това като всяко друго болезнено преживяване в живота си.
Но Дилън нямаше да си тръгне днес, реши тя. Щеше да я закара до Силвър Спрингс, да прекара нощта с нея и рано на следващата сутрин, докато тя още спи, да си тръгне.
Кейт знаеше, че той е загрижен за нея. Доста дълго се наложи да го убеждава да я остави сама с компютъра, а той да отиде с Нейт. Дилън дори й предложи тя да ги придружи.
Кейт осъзна, че няма да свърши никаква работа, ако продължава да мисли за Дилън. Беше тръгнал току-що, а вече й липсваше.
Тя се насили да се залови за работа. Отговори на още няколко имейла, преди асистентът на Андерсън да я прекъсне. Той почука плахо на вратата и пристъпи вътре.
— Госпожице Макена, има телефонно обаждане за вас на първа линия. Господинът отказва да съобщи името си, но настоява, че е ваш приятел.
Кой можеше да й се обажда в офиса на адвоката? Единствените хора, които са наясно къде е тя, знаеха номера на мобилния й телефон.
— Да му кажа ли, че не сте тук?
— Не, ще приема обаждането.
Терънс взе телефона от бюфета и го постави в ъгъла на масата.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Не, но все пак благодаря.
— Ако имате нужда от нещо, аз ще бъда в библиотеката. Просто натиснете бутона на интеркома.
Тя му благодари отново и вдигна телефона веднага щом той затвори вратата.
— Кейт Макена ли е? — попита някакъв мъж.
Не позна кой й се обажда. Но беше приятен глас.
— Да, аз съм. Вие кой сте?
— Не мисля, че е добра идея да ви кажа името си. Искам да ви помогна. Не искам да пострадате. Имам информация за вас — продължи бързо той. — Ще ме изслушате ли?
— Добре — каза тя. — Ще ви изслушам, но моля ви, първо ми кажете защо смятате, че не е добре да ми кажете името си.
— Полицията ме издирва — отвърна той. После бързо добави: — Никого не съм убил… поне не нарочно. Той се засмя, после изсумтя: — Само се шегувам… наистина, никога не съм убивал никого.
Кейт се чудеше какво означава това, но обаждането започваше да я плаши. Тя се огледа. Беше сама, вратата на заседателната зала бе затворена.
Преди да го попита каквото и да било, той продължи:
— Властите не знаят истинското ми име и предпочитам никога да не го научат. Ще ми обещаете ли да запазите спокойствие? Искам да ви помогна, а за тази цел трябва да изслушате това, което имам да ви кажа. Не изпадайте в истерия.