Выбрать главу

Дилън едва контролираше гнева си. Колко ли време е следил Кейт този кучи син? Дали е прониквал в къщата й? Това не би го затруднило. Тя никога не заключваше вратите, по дяволите.

— Вече огледахте ли колата му?

— Да — отвърна Клайн. — Бял форд с тонирани стъкла. Това трябва да е колата, която Кейт е описала на Халинджър, онази, която се е опитала да я прегази на паркинга на летището.

— Събирането на цялата информация е отнело доста време и усилия. Дилън разтри тила си. — Какво друго?

— На календара имаше две дебело оградени дати.

— Датите на експлозиите.

— Точно така — каза Клайн. — Роджър си е записал доста неща. Едното е много интересно. „Джакман взе кошниците“. Точно до това е написано двеста хиляди. Сигурно толкова е платил за бомбите.

— Нейт ми каза, че Джакман е арестуван.

— Да — отвърна Клайн. — Точно сега седи в една стая за разпити във Вегас и чака адвоката си.

— Бележките на Роджър няма да са достатъчни, за да бъде задържан за дълго, а още не знаем кой е стоял зад камерата, когато Комптън Макена е записвал прощалното си изявление.

— Знаем, че не е бил някой от племенниците, защото Комптън не е имал доверие на никого от тях, а и не е искал те да разберат какво е намислил. Това беше очевидно от записа. Все пак има двама-трима човека, които изглеждат обещаващо. Първо, икономката. Току-що открихме, че е внесла тлъста сума пари в сметката си преди около шест седмици. Ще я привикаме да си поговорим с нея. Интересува ни и адвокатът на Комптън Макена. Не се тревожа. Ще открием кой е продал тайната.

Дилън обиколи апартамента, без да бърза, после огледа внимателно документите и писаните на ръка бележки. Чудесен пакет, помисли си той. Роджър не би могъл да им осигури по-добър материал, дори и да се бе постарал. Беше оставил достатъчно намеци, уличаващи Джакман, но не и твърди доказателства срещу него.

Нещо не се връзваше. Дилън още веднъж огледа информацията, която агентите бяха събрали, но всеки път, когато някой въпрос получаваше отговор, веднага изникваше нов въпрос. Какво правеше името на Рийс в бележките на Роджър? Защо им е оставил информацията така, че да я намерят, а не е написал прощална бележка? Откъде си е намерил пистолет толкова бързо? В живота на Роджър нищо не бе подредено, как така се е оказал толкова организиран в края си?

Един точен изстрел… знаел е къде да се цели.

Санитарите бяха дошли да отнесат трупа. Агент Клайн се дръпна да не им пречи и забеляза, че Дилън се взира намръщен в записките.

— Нещо тревожи ли те? — попита той. Дилън кимна.

— Нещо не ми се струва наред. Не мога да го повярвам.

И двамата се загледаха как изнасят тялото.

— Всичко е много спретнато и подредено — каза Дилън.

Клайн сви рамене.

— Може да се случи… всичко да се навърже…

— Така ли? И откога нещата стават така? Всичко да е подредено, прегледно и ясно разбираемо? Само дето няма нарисувани стрелки, които да сочат към доказателствата. — Той поклати глава. — Не ми харесват прегледните и подредени доказателства и знаеш ли защо? Карат ме да си мисля, че всичко е нагласено.

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Дилън се задържа в апартамента много по-дълго, отколкото възнамеряваше, и сега бързаше да се върне при Кейт. Тръгна да слиза по стълбището и набра мобилния й телефон, за да й каже, че се връща в офиса на адвоката. Беше само на десет минути път, но искаше да чуе гласа й. Вместо това попадна на гласова поща. Какво ставаше? Тя защо не си вдигаше телефона? Къде беше? Дилън се насили да не се паникьосва и набра номера на „Смит и Уесън“.

— Госпожица Макена говори на другата линия — каза му секретарката. — Ще изчакате ли, или да запиша съобщение?

Той не остави съобщение, но се успокои. Всичко беше наред. Кейт е там, където трябваше да бъде.

Тъкмо пресичаше улицата към колата си, когато телефонът му иззвъня. Беше Нейт.

— Имаме проблем. Юън Макена не се появи в полицията. Адвокатът му е още тук и се кълне, че не знае къде е клиентът му. Не можем да открием и колата на Юън. Пратихме хора в дома му. Нито колата, нито Юън са там. Явно е бързал, като е тръгвал, защото е оставил входната врата отворена. Полицаите са влезли и са претърсили. Нищо.

— Какво стана, нали Юън е под наблюдение?