— Очевидно някой идиот го е прекратил, когато Роджър е бил намерен с всички доказателства. Пратих хора да проверят няколко от любимите фитнес клубове на Юън.
— Най-добре прати някой в болницата, за да провериш да не са изчезнали и Брайс, и Ванеса.
— Тъкмо това смятах да сторя. Ще се чуем по-късно.
Дилън извади ключа от джоба си и точно когато го пъхаше в ключалката, видя, че агент Клайн тича към него.
— Добре че те хванах. Юън Макена е изчезнал — съобщи му Клайн.
— Вече чух — отвърна Дилън.
— Не е само това. Обадиха ни се от лабораторията. Открили на кого са отпечатъците по календара. Оказва се, че са на самия Юън Макена. Може би си прав. Може би нещата са нагласени. Значи трябва наново да вадим въдиците и да ловим друга риба.
Клайн скръсти ръце, взира се замислен в земята няколко секунди и каза:
— Ето моята теория. Някой, на когото старецът има доверие, записва с камера изявлението и си прави копие за себе си. Продава го на Роджър. Роджър го гледа и разбира, че трябва да се отърве от Кейт, иначе няма да види пукната пара. Така че какво прави? Обажда се на Джакман и го включва в плана заради връзките на Джакман. Звучи логично, нали? Но сега трябва да помисля дали Юън е в схемата заедно с Роджър и Джакман, или може би видеозаписът е продаден на самия него. Роджър не знае нищо за това. Юън го вижда, свързва се с Джакман и двамата решават да натопят Роджър. Може да е станало така, защото в това семейство със сигурност няма и следа от братска обич.
Дилън облегна ръце на вратата и изслуша хипотезите на агента.
Клайн продължи да разсъждава на глас:
— Пак е много чисто и спретнато, а! Трябва да си помисля за времето. Защо Роджър се е самоубил точно сега?
— Не мисля, че се е самоубил.
Раменете на Клайн се прегърбиха още повече.
— Да, може би.
Дилън се качи в колата и отвори прозореца.
— Да се надяваме, че доказателствата ще потвърдят това.
— Ако Роджър е убит, Юън става заподозрян номер едно. Той е способен на убийство.
— В това семейство всички са способни на убийство.
— Ще ти се обадя, когато открием Юън — каза Клайн. Той пресече обратно улицата и влезе в сградата.
Дилън не можеше да се отърве от неприятното чувство, че пропуска нещо. Гледаше го, но не го виждаше. Съсредоточи се върху коментара за времето. Може би беше точно това. Нещо не е наред с времето. Да, точно това го тормозеше.
На първия светофар бръкна в джоба си, намери номера на мобилния телефон на Андерсън и му се обади.
Адвокатът, който беше забравил да изключи телефона си, отговори, шепнейки:
— Може ли да се чуем по-късно?
— Не може — заяви Дилън твърдо. — Трябва веднага да ми отговориш на един въпрос.
— Тъкмо съм на погребението и…
— Не мога да чакам.
— Тогава нека поне изляза навън… — След малко гласът му стана по-силен. — Добре. Какво искаш да знаеш?
— Липсва ми едно парче от пъзела — обясни Дилън. — Имам нужда от помощта ти, за да подредя нещата във времето.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Времето наистина беше всичко и разпечатката на телефонните обаждания в „Смит и Уесън“ потвърдиха това, за което Дилън вече се досети.
Истината не го облекчи, тя го разяри. Как можеше да е толкова сляп? И защо му отне толкова усилия да види нещо, което е било там през цялото време.
Осъзна, че шофира като побъркан. Не му пукаше. Паниката се надигаше в него и той мислеше единствено как да стигне най-бързо до Кейт. Трябваше да я види и да се увери, че е добре. Тя не знаеше в каква опасност е, а е толкова доверчива. Седеше точно в гнездото на осите. Копелето знаеше къде е тя и щеше да отиде при нея.
Взе последния завой почти на две колела, после скочи на спирачката, излезе и хукна към сградата. Имаше план. След като се увереше, че Кейт е в безопасност, щеше да убие онзи кучи син.
Дилън влезе тичешком в сградата. Двама полицаи бързаха по стълбите към него. Щом забеляза израженията им, разбра, че нещо не е наред.
— Къде е Кейт?
— Няма я… изчезнала е… отвърна единият. Другият бързо добави:
— Претърсихме цялата сграда. Явно много е бързала. Двамата заговориха едновременно:
— Телефонната слушалка висеше на жицата, чантата и куфарчето й са там.
— Алармата на задния вход… някой я е изключил… не може да е била тя…
Мъж от охраната се втурна към тях, видимо потресен.
— Аз съм виновен. Излязла е през задния вход. Мен ме извикаха по интеркома отпред и тръгнах, без да се усъмня. Мислех, че ме вика някой от полицаите.
— Обадихме се веднага щом осъзнахме… ФБР идват насам. Агент Клайн каза да изчакате тук — добави първият полицай.