— Как е тя? попита Нейт.
— Стойностите са добри.
— Главата ми е по-добре — каза Кейт. Беше лъжа, но искаше да се прибере вкъщи.
— Въпреки това трябва да ви прегледат в болницата — настоя Джордж.
Халинджър затвори тефтера си и я огледа продължително. Осъзна, че я гледа втренчено и отмести поглед.
— Онова старо дърво е спасило живота ви. Ако не сте били зад него, нямаше да оживеете. Всъщност какво правехте там? На такова разстояние от шатрата и сградата?
Тя завъртя глава и примигна от болка. Определено се нуждаеше от аспирин.
— Отидох да се разтъпча. Не лъжеше, наистина се беше разтъпкала. Просто не искаше да обяснява защо.
— В тази жега? Аз бих тръгнал към сградата или нагоре към къщата, или дори в шатрата до някой от климатиците.
— Вие да — съгласи се тя. — Но аз не. Отидох да се разтъпча. Горещината не ми пречи. — Добре, това си беше лъжа, но малка и можеше да я преживее.
— Сама ли бяхте?
— Да.
— Хм. — Той я гледаше със скептично изражение.
— Ако някой е бил с мен, нямаше ли той или тя също да лежат в безсъзнание?
— Ако е останал по-дълго.
Преди тя да отговори, той попита:
— Колко време стояхте там?
— Къде там?
— Зад дърветата.
— Не знам. Не дълго.
— Наистина ли? — Сега скептицизмът пролича в тона му.
— Някакъв проблем ли има? — попита тя.
— Криминолозите откриха нещо на около шест метра от вас.
— Какво нещо? — попита тя и на мига се досети. Заради удара по главата мисленето й беше забавено.
— Елемент от облеклото — каза той. — Бельо. Поради което се чудех кой е бил с вас.
Тя усети лицето й да пламва.
— Никой не е бил с мен. Питате ме за един черен сутиен, нали? И се чудите дали е мой? — Преди той да отговори, тя бързо продължи: — Наистина е мой. Дамската тоалетна беше заключена, а ми трябваше да се скрия някъде, за да го сваля. Видях дърветата и се отправих към тях.
— Защо?
— Защо какво?
— Защо искахте да го свалите?
Помисли си, че той е изключително безцеремонен с въпросите и се поколеба да му го заяви, но вместо това реши да каже истината.
— Защото ме измъчваше.
— Моля?
Изведнъж всички в линейката се заинтересуваха живо от темата. Райли и Джордж очакваха обяснението й.
— Заради банелите…
— Да?
Мили боже.
— Всяка жена щеше вече да е разбрала.
— А мъж не, така ли?
Той не се отказваше от дискусията. Кейт се запита дали нарочно иска да я притесни.
— Вие опитайте да носите такъв сутиен един час и повярвайте ми, ще искате да го свалите, където и да е.
Той се засмя.
— Май ще се наложи да ви повярвам.
— И това ли ще си запишете в тефтера? — Имаше хубава усмивка.
— Омъжена ли сте? — попита той. — Трябва ли да се обадя на съпруга ви?
— Не съм омъжена. Живея със сестрите си. — Тя опита да седне и чак тогава осъзна, че е стегната с каишки към носилката. — Трябва да им се обадя, ще се тревожат.
— Когато стигнем до болницата, аз ще им се обадя. — Той седна обратно на пейката и погледна през задното стъкло. — Почти стигнахме.
— Няма нужда да ходя в болница. Главоболието ми почти мина.
— Аха.
Провлеченият му отговор показа, че не й вярва.
— Не живеете в Чарлстън, нали?
— Не — отвърна тя. Знаеше, че той може вече да е разбрал адреса, телефона и всички други подробности за живота й. Едно телефонно обаждане на колега, който е при полицейски компютър, щеше да му каже всичко, което би искал да знае.
— Живеем в Силвър Спрингс. Дотам се стига много бързо. Не познавате ли града?
— Не — призна той. — Току-що се преместих от Савана. Тук е доста спокойно. — Той се усмихна и добави: — Обикновено. Обзалагам се, че това ще е най-голямото вълнение за тази година.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Само ако можеше да е така.
Кийра и Изабел нахлуха тичешком в спешното отделение. Щом видя Кейт, Кийра се усмихна с облекчение. Изабел изглеждаше изплашена.
Лекарят от Спешното прегледа Кейт и я изпрати на скенер. Там обаче бяха претрупани от работа и тя чака два часа, докато приключат с нея. После я качиха отново в Спешното и я настаниха в една стая.
Кийра крачеше напред-назад в коридора. Изабел седеше на ръба на леглото и гледаше телевизия. По всички канали показваха репортажи за експлозията.
Веднага щом Изабел зърна Кейт, скочи на крака, разтревожено изчака да я настанят в леглото и се хвърли в обятията на сестра си.
— Добре си, нали? Така ни изплаши, но важното е, че си добре, нали?
— Да, добре съм.
Кийра взе дистанционното и повдигна горната част на леглото, така че Кейт да се облегне в седнало положение.