— Хей, водят заподозрения. Охо, изглежда, че детективът, с когото бяхте, го чака с нетърпение, вижте му изражението на лицето. — Той погледна колегата си. — Може да ни се отвори и още работа тук в крайна сметка.
Дилън беше с гръб към тях и Кейт не виждаше лицето му. Тя се втурна към него, молейки се той да не направи нещо неразумно. Не, разбира се, че не. Ръката му не беше върху пистолета. Това е добър знак, нали? Ръцете му бяха скръстени на гърдите. Позата му подсказваше, че не е напрегнат.
Това не беше добър знак. Искаше й се да види изражението на Дилън. Тогава щеше да разбере.
— Дилън — извика тя.
— Стой настрана, Кейт.
Тя отиде до него. Той не я погледна, само каза:
— Казах ти да стоиш настрана.
Тя постави ръката си на рамото му.
— Кога ли съм правила нещо, което си ми казвал?
— Кейт… — Гласът му звучеше предупредително. Линейката беше на около три метра зад нея. Дилън я хвана за ръка и буквално я завлече до колата. — Влез вътре.
Тя не помръдна.
— Нали няма да направиш някоя глупост?
— Няма.
Не беше сигурна, че може да му вярва.
— Най-добре изобщо не говори с него.
— Той се канеше да те убие — напомни й Дилън. Агент Клайн извика нещо на Дилън.
— Стой тук, Кейт — повтори той. — Моля те.
— Добре — отстъпи тя.
Дилън я погледна, сякаш не й вярваше.
— Говоря сериозно.
Дилън се обърна и тръгна към Нейт. Спря на няколко крачки от него. Клайн стискаше ръката на Нейт над лакътя, докато го водеше надолу по хълма. С огромно удоволствие беше сложил белезниците на детектива. Полицаите и детективите започнаха да се скупчват в кръг около тях, докато те вървяха към колата.
Нейт изгледа навъсено Дилън.
— Няма да ви огрее. Не разполагате с никакви доказателства.
— Имаме достатъчно — каза Клайн.
— Дори и да имате нещо, това са само косвени доказателства.
Усмивката на Дилън не стигна до очите му.
— Много си се постарал, нали? Обзалагам се, мислел си, че всичко ще е много лесно. Една бомба и — бум! — проблемът е решен. Кейт щеше да е мъртва, преди изобщо да е научила за завещанието.
— Не, грешиш.
— Колко време работи в полицията на Савана? — попита Клайн Нейт.
Дилън отговори вместо него.
— Достатъчно дълго, за да се запознае с Ванеса и да почне да се чука с нея. Знаеше се, че тя спи с някого. Оказа се, че този някой си ти.
— Измислили сте плана си и ти си се прехвърлил в чарлстънската полиция — каза Клайн. — Трябвало е да се дистанцираш от Ванеса и си искал да научиш всичко възможно за Кейт.
— Прехвърлих се, защото имаше свободно място, а аз търсех промяна… — настоя Нейт.
— Търсел си осемдесет милиона долара, гадино — прекъсна го Дилън. — Ванеса е снимала с камерата стареца. Комптън й се е доверявал, затова я е помолил да направи записа. Тя трябва адски да е побесняла, когато той е погледнал в камерата и е казал, че завещава всичко на Кейт. Вече е бил променил завещанието си, така че не е имало полза тя да го убива, след като е научила.
— Тя ти е разказала всичко, нали? — попита Клайн.
— Не можеш да докажеш… — възрази Нейт.
— Ти беше този, който провери алибито й за деня, когато е направен записът. Каза, че алибито й е желязно. Как да се сетя, че лъжеш? — вметна Дилън.
Нейт не отговори, но Дилън и не очакваше да каже нещо.
— Ти ли имаше връзките, за да ангажираш Цветаря, или отиде при Джакман и му предложи сделка, която той не можеше да откаже?
— Не можеш да докажеш нищо, по дяволите! Това са само предположения.
— Обаче нещата се объркаха, а? — продължи Клайн, без да обръща внимание на протестите на Нейт. — Кейт ви е затруднила. Две експлозии, а е останала жива. Имала е късмет, за разлика от вас. Наведнъж ли купи трите бомби или една по една след всеки неуспешен опит?
— Знаел си, че Кейт ще е на партито на Карл — продължи Дилън. — Знаел си го още преди да пишат за това във вестника. Научил си го от Карл, макар той да го е направил неволно. Той е рекламирал компанията на Кейт при всяка възможност. Карл каза, че участва в доста благотворителни прояви в Савана. Комптън спомена в записа, че добрите дела на Ванеса са спечелили добра репутация на името Макена. Ванеса е достатъчно хитра да не се запознае лично с Карл, но винаги е била наблизо и е слушала внимателно. Знаели сте далеч по-рано и сте имали време да планирате всичко.
— Ти уж просто си се оказал в района, когато е избухнала бомбата — добави Клайн. — Пристигнал си първи на мястото и първи си открил Кейт. Трябва да си бил много разочарован, когато си разбрал, че още диша.
— Това е абсурдно — извика Нейт.