— О, не мисля — измърмори.
Изрита чаршафа и скочи от леглото, готова да побегне след него и да му даде да се разбере. За щастие възвърна здравия си разум, преди да излезе от спалнята. Мили боже, та тя е чисто гола. Това вече щеше да е страхотен спомен. Превъртяла, крещяща, гола изоставена любовница, която търчи след него по улицата.
Реши, че поне й е оставил бележка. Не бързаше да я прочете. Щеше да разбие сърцето й. Облече се, без да бърза, и слезе долу. Мина покрай чантата на Дилън, спря и се обърна. Почувства се като идиотка. Не е заминал за Бостън.
Но днес щеше да замине. Беше приготвил багажа си, нали? Една бележка в кухнята го потвърждаваше. Беше си записал номер на полет и час на едно листче. И номерът на авиокомпанията над тях.
Сама знаеше, че това ще стане рано или късно каза си.
Въздъхна. Да, знаеше, но това не прави положението по-лесно за нея. Как да се сбогува? Щеше да бъде ужасно неловко, ако се разплаче. — — Само да не се разплача — помоли се тя. — След като той си замине, ще имам достатъчно време за плач.
Беше абсурдно да се тревожи за това и минута повече. Той си тръгваше и толкова. Закуска. Щеше да приготви закуска, защото така би постъпил всеки нормален, здравомислещ човек. А когато свършеше, щеше да започне деня си и остатъка от живота си… самотния, жалък, глупав, престорено независим живот.
Тя извади кутия корнфлейкс от шкафа и я отвори. Не си направи труда да си сипе в купичка. Просто стоеше край мивката и ядеше сухия корнфлейкс, загледана в избуялата градина.
Как ще се държи Дилън на раздяла? Сигурно със стил. Той е професионалист в това отношение. При целия му опит това преживяване е отработено до съвършенство. Сбогувал се е с толкова жени.
А сега Кейт е една от тях.
Как може да е толкова глупава? Тя си е виновна, че остава с разбито сърце. Дилън не я подмами да се влюби в него. Тя си знаеше, че е женкар.
Беше прекарала толкова много уикенди в Нейтьнс Бей с Джордан и семейство Бюканън и всеки уикенд, когато Дилън и братята му се прибираха вкъщи, телефонът не спираше да звъни. Обаждаха се все жени и всички търсеха Дилън.
Това адски я нервираше. А той продължава да я изкарва от кожата й.
Кейт искаше да запази емоциите си под контрол поне докато той потеглеше. Разбира се, че ще успее да измисли нещо остроумно, което да му каже. Надяваше се всеки момент да я връхлети вдъхновението. Чу входната врата да се отваря.
— Кейт? — извика той.
Ето го, стоеше на вратата и изглеждаше толкова красив, че не трябваше да го пускат сред хора. Нищо чудно, че жените тичаха след него. Беше неустоим.
— Тръгваш си — смотолеви тя.
— След малко тръгвам, но…
Кейт го прекъсна.
— Моля те, няма нужда от обяснения. Благодарна съм ти за помощта… в тази побъркана история, но вече е време да се прибереш в Бостън. Твоят живот е там.
Очите му блеснаха. Какво ли си мислеше? И защо е толкова весел? Сбогуванията не са смешни.
— А моят живот е тук — продължи тя. — Аз няма да местя компанията си в Бостън. Мястото ми е тук. Гледах онзи видеозапис и знам, че нямам нищо общо с Комптън, но като го слушах, осъзнах, че не искам да се вманиача от мисълта как да се разраства фирмата ми. Ще се развивам, но с моята собствена скорост. Обаче добави тя — от време на време ще идвам на гости на Джордан в Бостън и двамата неминуемо ще се срещаме. Това е неизбежно. Не искам случилото се помежду ни да… Защо се хилиш?
— Да не се каниш пак да ми изнесеш онази реч за „станалото — станало“?
Е, тогава нямаше да каже нищо.
— Довиждане — каза Кейт. — Само това исках да кажа.
Зачуди се дали да го целуне по бузата и да добави, че ще й липсва, но реши да не го прави. Ако се приближеше твърде много до него, сигурно щеше да се хвърли в обятията му и да се разреве.
— Дойде ли моят ред?
Започва се, помисли си тя. — Отработеното сбогуване.
— Разбира се — каза Кейт и се напрегна.
Той стоеше небрежно облегнат на рамката на вратата, сякаш имаше всичкото време на света.
— Като дете мразех кисели краставички. Това е вкус, с който човек трябва да свикне — обясни той. — Сега много ги обичам.
Беше уникално начало, не можеше да го отрече.
— А сега те наричам кисела краставичка.
Кейт се намръщи недоумяващо.
Той се дръпна от вратата.
— Хайде, Кейт, мисли по-бързо.
— А, ясно, сетих се. Но ти обичаш най-различни храни. Обичаш черни маслини и гевреци, и сладка царевица, и пица, и люти чушки, и…
— Не, не ги обичам. Това са вкусни храни. Но… аз обичам само краставички.
— Това е най-странното сбогуване…
— Не се сбогувам. Казвам ти, че те обичам.