Андрюс се взря още веднъж в очите на Чарли Хоуг, сини и помръкнали, като късчета празно небе, отразено в кално езеро, в тях нямаше нищо, нищо, което да спре Андрюс да продължи да се взира и взира. Почти ужасен, той се дръпна и поклати рязко глава. Стана от масата и отстъпи назад, Чарли Хоуг не промени празния си поглед, не даде и знак, че е забелязал движението му. Андрюс се обърна и побърза да излезе от пивницата. Усещането не го напусна и на тротоара, в яркото слънце: краката му се подкосяваха и ръцете му трепереха. Той тръгна припряно, с несигурна крачка нагоре по улицата, зави и се качи по стълбите отстрани на пивницата, за стаята на Франсин.
В сумрачната стая отвори широко очи, още дишаше тежко. Франсин лежеше на кревата и се понадигна на лакът, та да го погледне, от това движение широкият пеньоар се отвори и едната й гърда падна върху китката, бледа на фона на сивия плат. Андрюс отиде бързо при леглото, едва ли не грубо смъкна от тялото й пеньоара и плъзна отчаяно ръка по него. Върху лицето на Франсин се появи лека усмивка, клепачите й се затвориха, ръцете й заопипваха Андрюс, започнаха да смъкват дрехите и го притеглиха надолу върху нея.
По-късно, докато лежеше до Франсин, душевният му смут се попритъпи, той се опита да й разкаже за срещата с Чарли Хоуг и за ужаса, отприщен от тази среща. Постара се да й обясни, че той е породен не толкова от мисълта как Чарли Хоуг му е показал с невиждащия си, всеобгръщащ поглед нещо, което всеки от тях: Милър, Чарли Хоуг, Шнайдър, дори самият Андрюс, всеки от тях е носел през цялото време вътре в себе си. Постара се да й обясни, че това е нещо, за което Макдоналд му е говорил в трепкащата светлина на лампата в огромния безлюден пансион вечерта, когато са се върнали в Бъчърс Кросинг. Това е нещо, което Андрюс е видял върху лицето на Шнайдър, докато той е стоял скован, вцепенен насред реката веднага след като конят му е цепнал с копитото си черепа. Това е нещо…
Върху красивите бледи устни на Франсин заигра сянка на усмивка, тя кимна, ръката й се плъзна нежно, като за утеха по голите му гърди.
— Това е нещо — продължи да говори той с накъсани изречения, които не изразяваха мисълта му, — това е нещо, което понякога е чувствал дори в самия себе си през дългия път през равнината, а също докато е гледал по време на лова на бизони как огромното животно се разтриса и се свлича на земята, в горещата задушлива смрад, докато са дерели бизоните, в белотата пред очите му по време на снежната буря, в гладкото покривало след нея. Дали всеки го носи в себе си? — ето какво попита той, без да употребява думи. Дали то се спотайва във всеки и само чака да изскочи, само чака да те погълне и да те разкъса на парчета, докато накрая остане само празнотата в синия поглед на Чарли Хоуг, единственото, което той може да даде на света? Или дебне отвън, свито като горски вълк зад някоя скала, за да се нахвърли ужасяващо, изневиделица, ей така, без причина на всеки, който мине оттам? Дали, без да го осъзнаваме, сами не го търсим този образ на ужаса, дали не минаваме покрай него със смътната странна надежда, че ще ни връхлети? В онзи светкавичен миг на реката дали цепнатото дърво не е намерило само корема на коня на Шнайдър, а копитото — неговия череп? Или е станало обратното, Шнайдър е минал точно оттам, понеже е търсел сивия образ и го е намерил? Какво означаваше това, искаше да знае Андрюс. Къде е бил той?
Обърна се на леглото, Франсин се бе унесла до него, дъхът й излизаше полека между притворените устни, ръцете й бяха отпуснати и присвити отстрани. Андрюс стана тихо, прекоси стаята, смъкна фитила на светилника и го духна отгоре през стъклото, за да го угаси. През единствения прозорец с перде отсреща се процеждаше последната мъждива светлина, навън се мръкваше. Андрюс се върна при кревата и легна внимателно от своята страна до Франсин, като я гледаше.
Какво означаваше това? — запита се отново. Дори тази… колебаеше се да го нарече любов… дори този глад за Франсин, какво означаваше той? Андрюс се сети отново за Шнайдър и изведнъж си представи, че на негово място е той, че е жив и лежи до Франсин. Без гняв и възмущение си го представи как лежи там, представи си как се пресяга и гали Франсин по гърдата. Усмихна се, понеже знаеше, че за разлика от него Шнайдър е нямало да задава въпроси, нямало е да се учудва, нямало е да допусне един поглед на Чарли Хоуг да отприщи такива съмнения и такива страхове. С груба кисела дружелюбност е щял да си получи удоволствието от Франсин и да си продължи по пътя, а после е нямало да си спомня особено за нея.
Франсин пък е нямало да си спомня за Шнайдър. Изведнъж добави, че Франсин вероятно няма да си спомни и за него, Уил Андрюс, който сега лежеше до нея.