Улицата тънеше в дълги сенки, хвърляни от жълтата светлина, която струеше от отворените врати и прозорци на няколкото сгради в Бъчърс Кросинг. От манифактурата срещу странноприемницата се процеждаше самотна светлинка, около нея се стрелкаха огромни силуети, които от сенките изглеждаха още по-обемисти. От кръчмата в съседство също струеше светлина, чуваха се смях и тежки стъпки. На грубо скования коневръз, сложен на тротоара, на два-три метра от пивницата, бяха завързани няколко коня, които не помръдваха, ала подскачащите светлинки проблясваха в очните им ябълки и гладката козина по хълбоците им. Нагоре по улицата, оттатък землянката, светеха два фенера, окачени на пръти пред конюшнята, точно зад нея се виждаше мътното червено зарево на ковачницата и се чуваше как тежкият чук се стоварва по желязото и нажеженият метал цвърчи във водата, където са го топнали. Андрюс прекоси бавно по диагонал улицата, за да отиде в кръчмата.
Помещението, в което влезе, беше дълго и тясно — откъм дългата страна бе разположено под прав ъгъл спрямо улицата, а в по-тясната можеха да застанат един до друг най-много четирима мъже. От небоядисаните, грубо сковани греди висяха пет-шест фенера със светлина, която се отразяваше рязко надолу, така че всяка повърхност направо бе озарена в жълто, а всичко извън повърхностите тънеше в смътен здрач. Андрюс тръгна напред. Отдясно почти до дъното на помещението имаше дълъг тезгях от две дебели дъски, сложени една до друга и подпрени на пънове, които бяха оставени направо върху неравното дюшеме. Андрюс си пое дълбоко въздух и се закашля, задавен от острата миризма на газ, а също на пот и алкохол, която се събра в белите му дробове. Отиде на тезгяха, който му стигаше кажи-речи до кръста, кръчмарят, нисък плешив мъж с рунтави мустаци и жълта кожа, го изгледа, без да казва нищо.
— Една бира — поръча Андрюс.
Кръчмарят извади изпод тезгяха тежка халба и завъртя канелката на едно от буретата, доста на брой, наслагани по големи дървени сандъци. Бирата се плъзна на бели мехурчета отстрани по халбата. Мъжът я сложи пред Андрюс с думите:
— Два долара.
Андрюс опита бирата, стори му се по-топла и от помещението и възрядка. Той сложи на тезгяха една монета.
— Търся господин Милър — обясни. — Казаха ми, че може би ще го намеря тук.
— Милър ли? — Кръчмарят се обърна безразлично и се взря в дъното на помещението, в здрача, там имаше две малки маси и около тях бяха насядали шестима-седмина души, които пиеха тихо. — Май го няма тук. Негов приятел ли сте?
— Никога не съм го виждал — призна Андрюс. — Търся го по… по работа. Господин Макдоналд каза, че сигурно ще го намеря тук.
Кръчмарят кимна.
— Ще го откриете в големия салон. — Той погледна някъде зад Андрюс, който се обърна и видя затворена врата, явно водеше към друго помещение. — Едър такъв, гладко избръснат. Сигурно е с Чарли Хоуг, дребен на ръст, с бяла коса.
Андрюс му благодари, допи си бирата и влезе през вратата откъм тясната страна на пивницата. Озова се в голямо помещение, осветено по-слабо, отколкото първото. Въпреки че от куките по окадените греди висяха много фенери, бяха запалени само няколко и в салона се виждаха няколко езерца светлина и по-големи неравни пространства мрак. Грубо скованите маси бяха наслагани така, че в средата да остане празно място, а правото стълбище в дъното водеше на втория етаж. Андрюс тръгна напред, като отвори широко очи — да вижда по-добре в сумрака.
На една от масите имаше петима мъже, които играеха комар и изобщо не го погледнаха, освен това не говореха и помежду си. В тишината се чуваше как шляпат картите и потракват леко с чиповете. На втора маса се бяха разположили две момичета, които бяха доближили глави и си шепнеха, наблизо седяха мъж и жена, по другите маси в здрача на голямото помещение се бяха събрали на групички и още хора. В гледката имаше някакво спокойствие и лекота, които се видяха странни на Андрюс и които го погълнаха така, че за миг той забрави защо изобщо е дошъл. Видя през сумрака и пушека двама мъже и жена, седнали на масата в дъното. Бяха малко встрани от другите и по-едрият гледаше право към него. Андрюс се насочи през празното пространство към тях.
Когато спря пред масата им, и тримата го гледаха. Няколко мига стояха така, без да се помръдват и да говорят, Андрюс беше насочил вниманието си към едрия мъж точно отпред, въпреки това обаче той забеляза доста бледото кръгло лице на момичето, русата му коса, разпиляла се по голите му рамене, и дългия нос и бялата четина на по-дребния мъж.