— Господин Милър? — попита той.
Едрият кимна.
— Аз съм Милър — потвърди той.
Гледците му бяха черни и се открояваха рязко до бялото на очите му, сключените му вежди бяха надвиснали свъсено над широкия му сбърчен нос. Лицето му бе възжълто и гладко като щавена кожа, отстрани на широката му уста се бяха врязали бръчки, извити нагоре към носа. Косата му беше гъста и черна, разделена на страничен път и падаше на дебели кичури до средата на ушите му. Той повтори още веднъж:
— Аз съм Милър.
— Казвам се Уил Андрюс и родителите ми са стари приятели на Дж. Д. Макдоналд. Господин Макдоналд обясни, че може би ще пожелаете да поговорите с мен.
— Макдоналд ли? — Милър премига бавно с тежки клепачи почти без мигли. — Сядай, синко.
Андрюс се разположи на свободния стол между момичето и Милър.
— Дано не прекъсвам нещо.
— Какво иска Макдоналд? — попита Милър.
— Не ви разбрах…
— Тук те е пратил Макдоналд, нали така? Какво иска?
— Не, господине — отвърна Андрюс. — Вие не разбирате. Просто исках да поприказвам с човек, който познава тези краища, господин Макдоналд бе така любезен да ми даде вашето име.
Известно време Милър го гледа вторачено, после кимна.
— Вече две години Макдоналд се чуди как да ме накара да оглавя някоя от неговите хайки. Помислих, че опитва пак.
— Не, господине — възрази Андрюс.
— За Макдоналд ли работиш?
— Не, господине — повтори младежът. — Предложи ми, но аз отказах.
— Защо? — поинтересува се Милър.
Андрюс се поколеба.
— Не исках да се обвързвам. Не съм дошъл тук за това.
Милър кимна и се намести, а Андрюс забеляза, че досега мъжът до него не е помръднал.
— Това тук е Чарли Хоуг — представи го Милър и кимна леко по посока на беловласия, който седеше срещу Андрюс.
— Радвам се да се запознаем, господин Хоуг — подхвана младежът и протегна ръка през масата.
Мъжът отсреща му се усмихна криво и слабото му лице хлътна между тесните рамене. После той вдигна бавно дясната си ръка и най-неочаквано също се пресегна. Ръката завършваше при китката с леко набръчкан бял чукан с белези по него. Андрюс отдръпна неволно длан. Хоуг прихна, смехът му наподобяваше почти беззвучно свистене, което излизаше сякаш насила от слабите му гърди.
— Не му обръщай внимание на Чарли, синко — обади се Милър. — Винаги го прави. Така си представя развлечението.
— Изгубих ръката през зимата на шейсет и втора — поясни Хоуг, който още се давеше от смях. Премръзна и щеше да си окапе, ако…
Изведнъж се разтресе и продължи да трепери, сякаш отново усетил студа.
— Можеш да почерпиш Чарли едно уиски, господин Андрюс — каза едва ли не през шепот Милър. — Още един начин, по който си представя развлеченията.
— Разбира се — отвърна младежът. Той понечи да стане от стола. — Дали да…
— Не си прави труда — спря го Милър. — Франсин ще донесе поръчката.
Андрюс продължи да стои над масата.
— Приятно ми е — каза и кимна леко.
Момичето се усмихна и бледите му устни се поразтвориха така, че се видяха зъбите му, много бели и леко криви.
— Разбира се — рече Франсин. — Някой друг иска ли нещо?
Говореше бавно, с едва доловим немски акцент. Милър поклати глава.
— Халба бира — отвърна Андрюс. — А вие не искате ли нещо?
— Не — каза Франсин. — Сега не съм на работа.
Стана и се отдалечи от масата, а Андрюс я проследи с поглед. Беше едра, но въпреки това прекоси с лека стъпка помещението, беше облечена в рокля от някакъв лъскав плат на широки бели и черни райета. От кръста нагоре роклята бе силно вталена и открояваше пищната й плът. Андрюс се извърна озадачено към Милър, който продължаваше да седи.
— Тук ли… работи? — попита той.
— Кой, Франсин ли? — изгледа го безизразно Милър. — Франсин е проститутка. В града има девет-десет, шест работят тук, има и две-три индианки, те пък се трудят при землянките край реката.
— Блудница — вметна Чарли, който още трепереше. — Грешница.
Не се усмихна.
— Чарли си пада по Библията — обясни Милър. — Знае да я чете доста добре.
— Проститутка — повтори Андрюс и преглътна. После се усмихна. — Някак си не прилича на…
Широката уста на Милър се повдигна леко в ъгълчетата.
— Та откъде, казваш, че си, синко?
— От Бостън — уточни Андрюс. — От Бостън, щата Масачузетс.
— В Бостън, щата Масачузетс, нямат ли си проститутки?
Андрюс пламна.
— Предполагам, че имат — отвърна той. — Предполагам, че имат — повтори. — Да.