Лиза Макман
Бдение
(книга първа от "Опасни сънища")
Това е за теб, Тутс
Благодарности
Благодаря на моите изумителни домашни поддръжници, чистачи и редактори — Мат, Килиан и Кенеди. Вие сте страхотни! Джейни нямаше да я има без вашата обич, помощ, търпение и подкрепа.
Специални благодарности на моята скъпа приятелка, доктор Даян Блейк Харпър, на доктор Луис Катрън и неговите мили и безценни напътствия, на Рамон Колинс за годините, през които ме подкрепяше, а също и на Триша, Крис, Ерика, Грег, Доун, Джо, Дейвид, Джен, Лиза, Анди, Матю, Линда и Али за вашата щедра и безкористна помощ.
И най-накрая, топла благодарност на моя фантастичен агент Майкъл Бърет, който вярваше в Джейни и мен и искрен поздрав за най-страхотния екип в „Саймън Пълс“: Дженифър Клонски, Керълайн Аби, Майкъл дел Розарио и всички други, които направиха така, че мечтите ми да се сбъднат.
Шест минути
9 декември 2005
12:55
Учебникът по математика пада от ръцете на Джейни Ханаган. Джейни се хваща за ръба на масата. В училищната библиотека става черно и тихо. Джейни въздиша и отпуска глава върху масата. Опитва да се измъкне от това, което ще последва, но провалът й е пълен. Прекалено уморена е днес. И прекалено гладна. Наистина няма време за тази гадост.
И тогава.
13:01
Съзнанието й се катапултира обратно в тялото. Джейни продължава да седи, както винаги, на най-отдалечената маса в дъното. Огъва пръсти, докато изпукат, повдига глава, зрението й се включва отново и тя обхожда с поглед библиотеката.
Тайно следи виновника на масата отсреща, само на метър от нейната. Събужда се. Търка очи, хили се глупаво на други двама играчи, които се мотаят около него и му се присмиват. Бутат го в ребрата. Бият му шамарчета.
Джейни разтърсва глава, за да се съвземе и вдига учебника по математика, паднал отворен върху масата с кориците нагоре. Отдолу се подава мини сникърс. Усмихва се на себе си и за миг поглежда наляво между рафтовете с книги.
Но там няма никого, на когото да благодари.
Къде започва всичко
Вечер, 23 декември 1996
Джейни Ханаган е на осем. Облечена е в тънка лятна рокля на избелели червени фигурки, с окъсели ръкави, чорапогащи слонова кост с провиснало дъно, сребристосиви ботуши и кафяво палто с вид на одеяло, с две липсващи копчета. Косата й, дълга, мърляво руса на цвят, стърчи във въздуха от статичното електричество. Пътува с майка си във влак на железопътната компания „Амтрак“ от Фийлдридж, Мичиган, където двете живеят, до Чикаго, при баба й. Майка й чете „Глоуб“ на седалката отсреща. На корицата има снимка на огромен господин в пепелявосин фрак. Джейни подпира глава на прозореца и се заглежда в облачето образувано от дъха й.