- Почакай... Поне ме прегърни. Моля те. Просто ме прегърни... И ще отидем... Ще отидем, където кажеш...
Към нас вече върви с широки крачки възмутен човек, твърдо решен да прекрати безобразието. Да върви по дяволите! Прекалено много дължа на тази девойка.
И аз се отпускам на земята до Анели и предпазливо, сякаш е направена от хартия, я прегръщам. А тя се притиска към мен с цялото си тяло - тресе я, сякаш умира, сякаш това е агония. Държа я, притискам я с ръце към себе си - гърди към гърди, корем към корем, бедра към бедра.
Тя най-накрая се разплаква.
С викове от нея излиза бесът на щастието, със сълзи излиза чистото, непожелано семе. Не остава нищо.
- Благодаря - едва чуто ми шепне тя. - Благодаря ти.
- Това е възмутително - развикват се над ушите ни. - Това е частно имение! Незабавно напуснете територията на парка.
Ние двамата, сащисани, някак се стягаме, хващаме се за ръце и тръгваме нагоре по хълма към изхода. Възбудените екскурзианти ни показват вдигнат палец, съпровождат ни с шеги.
Преди да напуснем рая, му хвърлям последен поглед.
Виждам къщата от кубове, спомням си проснатата на тревата девойка, нейните очи и зърна, коленете... Тя е прогонила от Тоскана призраците на моите въображаеми родители и моя побратим.
От тук насетне ще властва единствено тя. Анели.
Глава XV
АД
- Ти ми показа родния си дом, сега аз искам да ти покажа моя.
Анели не се шегува; помрачението е отминало и тя е станала самата себе си. Но това, което ми предлага, е чисто безумие.
- Няма да отидем в Барселона.
- Защото по новините през цялото време твърдят, че Барса е ад на земята?
- Защото там няма какво да правим! Защото спешно трябва да отидеш на лекар!
- Там има лекари!
- В Барселона? Шамани искаш да кажеш? Или някакви шарлатани кръвопускатели! А на теб ти е нужен добър специалист, който ще може...
- Вашите лекари не разбират нищо от болести, защото вие не боледувате. Добрите специалисти са в Барселона, защото в Барселона има живи хора!
Жителите на нашата славна Утопия почти не боледуват - в това тя е права. Инфекциите са победени, наследствените заболявания са изтрити от нашите гени, а останалите недъзи ги е донасяла старостта. Дори травмите са сведени до минимум - няма частен транспорт и навсякъде има мек композит, от който не можеш да си счупиш нищо. В резерватите за старци, естествено, е друго нещо - но това си е тяхна работа, не наша.
- Във всяка голяма клиника могат да те...
- Да отида в някоя голяма клиника и да кажа: нелегална бременност, групово изнасилване, изгубих детето си? В Барселона има отлични лекари и отивам там! А ти - както искаш!
Но лекарите са последното нещо, с което се слави Барселона. Много по-известна е като дяволска клоака. Цитадела на мошеничеството и наркотършвията. Полицията не се вре там и изобщо дава вид, че случващото се в Барселона никак не я засяга. Там не действат никакви закони и главният от недействагците е Законът за Избора. Всички рейдове, които се е опитвала да провежда там Фалангата, не са приключвали добре. Ако на Безсмъртни им се случи да са там в по-малка численост от едно звено, просто ги улавят и ги обесват на видно място. А Безсмъртните не е редно да умират.
На раменете ми е раницата, в която има комплект от черната униформа, маската на Аполон, скенер за самоличност, шокър и инжектор. Нямам право да изхвърля никое от тези неща, нито пък да ги скривам - длъжен съм да ги имам в себе си в случай на спешно повикване. Ако ми е мил животът, не бива и да припарвам до Барселона с багажа си. Доводите ми са прости и разбираеми. Жалко, че не мога да ги озвуча.
Затова пък не съм длъжен да отивам с Анели. Тя също ми казва това: не си длъжен. Ако искащ върви да си вършиш твоята работа; аз си имам съпруг и той трябва да е тук, с мен, а не ти.
Всичко е логично. Време е да сляза от влака и да се върна към живота си... Обаче...
Някога гледах образователен филм по канал за живата природа... Има едни мухи пирати, забравих къде живеят, които снасят яйцата си в живи пчели. Яйцето се развива, превръща се в личинка, набъбва, расте вътре в пчелата... Завладява я. Пчелите, обикновено дисциплинирани като роботите в някой японски завод, живеещи строго по разписание, инстинктивно са длъжни да се връщат по залез слънце в питата си, но изведнъж започват да се държат странно. Събуждат се нощем, напускат питата, политат неизвестно накъде и изчезват безследно; понякога ги виждат безумно да се удрят в лампи, сякаш не са пчели, а пеперуди или мушици. Това обезумяване завършва винаги по един и същи начин - паразитът надраства приемника, от пчелата се излюпва муха и разкъсва изяденото отвътре чуждо тяло като черупка.