Разбират ли пчелите какво става с тях? Опитват ли да се борят с чуждата личност, която се заселва в тях и започва да се разпорежда с тялото им? Или смятат, че те сами не могат да заспят нощем, че на тях самите им е необходимо нощем да избягат от своите казарми, да се стремят към светлината или към края на света?
Не мога да кажа. Аз самият съм такава пчела, но нямам отговор на този въпрос.
Личинката на мухата в мен се върти, дава безразсъдни команди и съм длъжен да удовлетворявам настойчивите й желания. Аз съм излетял от своята пита, когато би трябвало да спя, и с пиянски виражи се нося надолу, към земята. Умът ми е замъглен, приборите ми излизат от строя. Аз съм просто обвивка на непонятно, неизвестно същество, което расте и укрепва в мен и което иска да бъде с Анели, за да я пази и й угажда във всичко.
Тя ме привлича, примамва ме като фенер през нощта, като гол пламък.
Но аз искам да изгоря и искам да пропадна.
Затова ние вече се приближаваме към Барселона с моята пчелна раница, така че се надявам никой да не погледне в нея там. Пътуваме дълго с регионални влакове, прекачваме се в някакви курортни кули, промъкваме се през тълпи туристи с джапанки и плажни кърпи, които се снимат на фона на проектирани палми и нарисуван океан.
- Как си? - Хващам я за ръката.
- Нормално - бледо се усмихва Анели.
Близо към Барселона контингентът се променя - мястото на зашрелите пътешественици с джапанки на бос крак се заема от разноцветни типове с широки дрехи. На някои очите им се стрелкат, на други обратното - застинали са; трети седят на банди, жвакат апетитно някакви гадости и задяват минувачите. Някъде става бой; аз слягам ръка върху рамото на Анели, а с другата обгръщам раницата, в която лежи шокърът. Макар че тук шокърът няма да ме спаси.
През ред от нас меден арабин с избръснат тил се е вторачил в мен, дъвче дъвката си бавно и плюе на пода гъста зелена слюнка.
- Не гледай към тях, не ги вбесявай - съветва ме Анели. - Погледни през прозореца. Ето я!
Баселона е застроена с почти шестстотин цилиндрични кули близнаци, боядисани в ярки неонови цветове и разположени върху огромна сребриста платформа, затиснала почти целия стар град. Всичко, което е останало от старата Барселона, от нейните улици и булеварди, префърцунени сгради и катедрали - всичко е покрито с тази платформа. Там, под високотехнологичната гробищна плоча, се намират най-зловегците европейски коптори.
Кулите са разположени през равни интервали, образувайки правоъгълник - двайсет и четири небостъргача на дължина, двайсет и четири на ширина. Всяка е маркирана с две огромни гръцки букви - „Алфа-Алфа“, „Сигма-Бета“, „Тета-Омега“ - това е името й; всичките заедно приличат на колоните на античен храм, размит от времето и превърнат от настойчиви реставратори в детски увеселителен парк.
От едната страна Барселона се опира в океана, а от останалите е обхваната с двес-таметрова прозрачна стена, която тук наричат стъклена. Разправят, че стената слиза на същата дълбочина и под земята - специално за умниците, опитващи се да прокопаят тайни проходи до Европа.
Само на едно място в тази гладка и непристъпна стена - не от стъкло, разбира се, а от непробиваем композит - е пробит отвор. Портата на Барселона. Под този единствен вход-изход има сто метра хлъзгава пустота, толкова има и над него. Към портата право по небето идват няколко магистрали, по които пристигат редките влакове. За жителите на Барселона няма друг път към Европа - и това гърло на бутилка може лесно да се запуши.
Ажурният мост през облаците пронизва прозрачната стена от земята до небето, продължава над земята сред разноцветните кули цилиндри, носи се, докато не се залепи за една от тях, снежнобяла - транспортния хъб на прекрасната весела Барселона.
Идеята е била да се накара това проклето гето да не прилича на гето - чрез оригинална архитектура в жизнеутвьрждаваща гама. Защото нали Барселона е портата на Европа и именно оттук би трябвало да започне прекрасният нов живот за милионите клети бежанци; мислели са да преформатират душата им чрез визуално изкуство; построили са на хлебарките разноцветни къщички. Идиоти - по-добре да ги бяха приучили да работят.
По-рано всички тези африканци, араби, индийци и руснаци са прииждали тук в още по-шлеми количества - в техните страни както измират милиарди, така и ще си измират, а тук всеки кран на чешма е извор на вечна младост. За тях рискът е оправдан - дори и ако след десет години учтиви разправии те изпратят с извинение към родината, вече си ваксиниран против старост.