- Но ако...
- Не искам да чакам повече - казва Анели. - Нуждая се от това той да ме вземе. Разбираш ли?
- Разбирам.
- Извинявай, че те ударих. Още ти тече кръв.
Избърсвам устата си. Върху ръцете ми има червено.
- Няма страшно - усмихвам се. - Дезинфекцирах го.
Вкусът на алкохола отминава, вкусът на кръв остава. Преглъщам гъста слюнка. Издишвам през носа.
Кръвта ми мирише на ръждиво желязо.
Глава XVI
ПРЕРАЖДАНЕ
Двамата с Анели седим на балкона.
Под нас са „Рамблес“, запълнените с народ булеварди на старата Барселона. Милион огънчета се люлеят на дъното на света, сякаш хората са блещукащ планктон. Слънцето не прониква тук - зацапаният таван на хангара отсича старите сгради до шестия етаж и уличните лампи не работят; но всички осветяват пътя си сами - с комуникатори, с джобни диоди, с каквото им падне.
- Красиво. Сякаш на всеки му се вижда душата - шепне със сподавен глас Анели и ми подава свитата саморъчно цигара. - Искаш ли?
- Душите не съществуват! - Дърпам си от упойката й, започвам да кашлям.
- Не говори от името на всички.
Долу варят месо в огромни котели, пекат в мангали ядки и някакви кореноплодни, опашките са безкрайни, чуват се смях и глъчка, от всички краища на света приижда миризма на въглища и смесица от аромати. Ние просто седим и чакаме кога ще пристигне за Анели нейният рицар на бял кон, ще я качи пред себе си, ще я прегърне нежно и властно и ще я понесе към далечината. Очакването е мъчително; за да ускорим времето, използваме вълшебната трева на Радж.
- Единственото, което реално си е струвало да се модифицира генетично - хвали я Анели, изпускайки дим.
Тя чака своя шибан спасител, а аз отлагам момента, в който ще ми се наложи да я пусна завинаги. Почти съм започнал да забравям, че държа Анели на къса каишка, и почти съм започнал да вярвам, че сме просто заедно. Но нейната памет е значително по-добра от моята.
- Ежен?
Едва ли Рокамора ще дойде за Анели сам; със сигурност ще заподозре капан и ще се яви с охрана. Момчетата със съшитите лица ще съдерат от мен моята маска на добряк заедно с кожата и ще ме предадат на тълпата, за да бъда разкъсан. Така че сега би трябвало да стана, да изляза уж по нужда и да изчезна от живота на Анели. Но аз вися с нея на този балкон и пуша чужда трева. Просто не мога да стана. Искам да се нагледам на Анели на воля.
- Ежен!
Тя ме вика. Това е моето име. Аз сам съм си го измислил, така че трябва да отговоря.
- Извинявай, какво?
- А ти как избяга? - пита Анели. - От интерната?
- През прозореца. Там имаше един прозорец и аз измъкнах пистолета на доктора и пробих дупка в него.
Ежен е избягал от интерната и е станал активист от Партията на живота. В неговата съдба има много общо със съдбата на Анели. Те биха могли да станат приятели или даже...
Вече ми е време да изчезвам, а аз продължавам да лъжа Анели.
Нищо няма да получа от нея, нужен съм й само за да й минава по-бързо времето, за да я пазя, докато истинският й мъж не дойде за нея и почесвайки своята собственост, не предяви лениво законните си права. Продължавам да я лъжа, защото с истината всичко ще приключи веднага.
Кой го е измислил, че е лесно да се говори истината? Това вече е лъжа.
А единственото неловко нещо при лъжата е, че изисква добра памет. Да лъжещ е като да строиш къща от карти - всяка следваща карта трябва да се слага все по-предпазливо, да не се изпуска от поглед ненадеждната конструкция, на която възнамеряваш да се опреш. Ако не вземеш предвид дори най-малък детайл от по-рано натрупаните лъжи - всичко ще рухне. И при лъжите има една такава особеност - никога не ти върши работа само една карта.
Истината не би ни позволила да останем заедно нито секунда.
А с помощта на лъжата аз съм й купил живот, а на себе си съм подарил романтично пътешествие.
За какво ми е да бъда Ян? Ян не бива да се среща с една жена повече от веднъж. Ян е давал обет за безбрачие, а за нарушаването на този обет го очаква трибунал. Ян е командвал бригада от насилници. Ян е разделил Анели от нейния възлюбен.
Моето истинско име е по-кратко; то би било удобно, ако на Анели й се налагаше да го произнася по сто пъти дневно в продължение на цяла вечност - ако можех да живея с нея. А за еднократната любов е добре да се използват еднократно име и презервативи. Така е по-хигиенично.
Макар че на Рокамора превъзходно му се удавало да живее с нея и да я лъже всекидневно -ето това е талант. С Анели, общо взето, е живял не самият той, а някоя от неговите конспиративни легенди. И нея всичко това я е устройвало...