Погледнах към Сто петдесет и пети - бегло, защото жената на екрана привличаше погледа ми; всички ние бяхме онемели.
Ето го първото обаждане. Никой все още не може да се освободи от майчината магия. Ако Сто петдесет и пети не ни беше дал пример, кой знае...
- Нима нищичко не можеш да ми кажеш? Бернар... Много искам да ти се обадя пак, да те погледам... Но... Те няма да разрешат. Аз съм глупачка. Нетърпелива глупачка... Просто днес стават три години, откакто те... Откакто ти замина и... С баща ти всичко е наред. Три години. Кажи ми поне нещичко, Бернар! Моля те, времето вече изтича, а ти така и не каза нито дума.
Времето вече изтича, Сто петдесет и пети. Събуди се!
И той се сепна, избърса носа си с опакото на дланта и каза:
- Ти си глупачка и престъпница. Повече никога няма да те видя и не искам да те виждам. Ще порасна и ще стана Безсмъртен. И ще хващам такива като теб. Освен това ще имам нова фамилия. Няма да нося твоята.
- Какви ги говориш? - Тя веднага посърна. - Ти не можеш... Те те принуждават, нали? Принуждават те? Бернар! Ние с татко ти те обожаваме... Ние... Татко ти непременно ще те дочака и...
- Не искам никога да се срещам с вас. Вие сте престъпници! Довиждане!
- Какво означава, че времето е изтекло? Почакайте! Та това е единствената ми... Вие сами го казахте! Аз повече никога няма да го... Нямате право!
Последните й думи не бяха към нас. Гласът й заглъхна, екранът помръкна. Край. Сто петдесет и пети се изплю на пода и размаза плюнката си с крак.
Отвори се вратата, появи се старшият ръководител, а после и докторът ни със своята апаратура. Той измери пулса, температурата, потоотделянето на Сто петдесет и пети. Кимна на старшия.
- Минаваш! - Зевс потупа Сто петдесет и пети по рошавото теме. - Герой.
Край. От тук нататък за него - всеобща почит; да мине изпитанието на седем години!
- Фасулска работа! - заяви на всички Сто петдесет и пети.
Обаждането може да се направи само от този родител, който е поел отговорността за раждането на детето. Този, на когото след отнемането му остава да живее най-мнош десет години. Трябва да са благодарни, обясняват ни ръководителите, и това се прави само защото Европа е цитадела на хуманизма. В Китай например не се церемонят с престъпниците.
Разрешава се само едно обаждане - и всеки родител е свободен сам да избере деня. Мнозина, разбира се, отлагат момента - искат да успеят да видят как ще изглежда синът им, когато порасне. Но това е напразно.
На Петстотин осемдесет и четвърти му се обаждат, когато сме на по девет. На екрана е мъж с хлътнали очи, черни торби под тях, оредели коси; но главното са ушите - едни такива глупави, щръкнали.
- Синко - казва той и облизва устните си. - Ти си толкова... По дяволите... Толкова здрав! Просто истински мъж! Израснал си!
Петстотин осемдесет и четвърти - хилав, нелеп дори без своите още непоявили се пъпки, бъдещ онанист и вечна мишена на подигравки, подсмърква, вторачвайки се в пода.
- Мъжага! - едвам сдържа смеха си Сто петдесет и пети. - Мъжище!
Петстотин осемдесет и четвърти се опитва да скрие между тесните си рамене своята ушата глава - но шията му е твърде дълга, няма къде да я събере.
- Ти там не си сам? Нас ни слушат, нали? - Мъжът върти локаторите си, сякаш наистина мисли, че ей сега ще му покажат останалите. - Не обръщай внимание. Времето е малко. Ти, общо взето, запомни, синко - аз бях добър човек. Обичах те. Просто се надявахме на късмет и... За мен винаги ще бъдеш този мъник, който...
- Мънииик... - Сто петдесет и пети всеки момент ще прихне.
- Да... Да... Ти не си ми баща! - крещи тънко Петстотин осемдесет и четвърти. - Ти си престъпник! Заради теб! Заради такива като теб! Ясно ли е?! Махай се! Не искам да говоря с теб! И ще имам друга фамилия! Не твоята! И ще бъда Безсмъртен! Махай се! Махай се!
Баща му отваря уста като риба на сухо, а Петстотин осемдесет и четвърти издържа изпитанието.
Аз се боя от обаждането и мечтая за него; виждам го насън толкова реалистично - щом се събудя, още дълго време не мога да повярвам, че срещата ми е отсрочена - какво облекчение! Не знам какво да кажа на майка си. Имам всичките думи, дали са ни ги, но как да й ги кажа? Репетирам в сънищата: „Изобщо не ми липсваш! Много добре съм си тук! По-добре, отколкото беше вкъщи! Самият аз ще стана Безсмъртен и ще идвам при такива като теб!“ -казвам й. А тя отговаря: „Ще си ходим ли вкъщи?“. И ме взима от интерната.
Това се повтаря, когато съм на седем и когато съм на осем, и когато съм на девет.
После се обаждат на Триста и десети. Баща му. Строг, плешив, червендалест, огромен. Говори с едната половина на лицето си; втората е мъртва.