Нека тази бледа усойница й каже, че всичко с нея ще бъде наред. Не знам защо изведнъж това е станало толкова важно за мен; работата не е в някакво ревящо до посиняване бебе и определено не е в това, че Рокамора все пак е успял веднъж да й го направи. Просто при Анели всичко трябва да бъде така, както тя го иска - поне веднъж. На това момиче му се събра твърде много. Ако има нужда да може да забременява - нека може.
На ръката ми каца втора муха, още по-тлъста от първата. Започва да лази, гъделичкайки ме отвратително, към своята приятелка. Дланта ми все още е вдигната над двете.
И Анели не ме прогони. Не издаде тайната ми на нашите новопоявили се братя. Може би защото още е рано да се избави от мен, защото още не е решила дали не може да ме използва по някакъв начин. А може би защото вижда в мен не само щурмовак, не само насилник, не само телохранител? Защото...
По-тлъстата муха се покатерва отзад на първата; тя се опитва да я изхвърли, но само се прави; двете жужат сладострастно, пърхат с крилца, уж за да излетят, но любовта ги приземява. Иска ми се да убия с един удар двете, но нещо ми пречи. Нещо ми пречи. Отдръпвам ръка и те се отправят да се гонят из въздуха, да се съвкупяват, докато си летят.
Вратата се отваря, Марш в своя намордник крещи на медицинската сестра, нужни са някакви анализи. Тя е още по-бледа от обичайно. Набита азиатка с престилка вкарва в кабинета й допотопен агрегат със сонди и монитори, той дрънчи по нащърбения под. Жената без китка с уважение размахва чукан към агрегата. Улавя погледа ми, обръща се към мен за одобрение:
- Това се вика техника! - Акцентът й е такъв, сякаш отново я дялат с брадвата.
- Висша класа.
Отговорът ми я ободрява; явно й се иска да си побьбри с някого.
- Ние в къщи имахме само един лекар за целия район. Лекарят беше добър, само че нямаше лекарства. А от техниката имаше само сребърна тръбичка. Останала му от баща му.
- Какво? - заслушвам се аз. - Каква тръбичка?
- Сребърна тръбичка. Лекува от дифтерия.
- Какво е това дифте... Как беше?
- Дифтерия. Когато по гърлото се образува налеп, една болест. И човек се задушава -охотно обяснява едноръката. - При нас много се разболяват от нея.
- А за какво е тръбичката?
- Нея я мушкат в гърлото на болния. Разкъсва налепа. И болният диша през тази тръбичка, докато не се излекува. Налепът го е страх от среброто.
- Суеверие някакво. Няма такава болест - уверено казвам аз.
- Щом няма, защо детенцето ми умря от нея? - цъка със зъби тя.
- И какво, докторът не го спаси със своята тръбичка?
- Не можа. Данъчните му я взеха. Сребро е все пак.
- Къде стават такива работи? - интересувам се аз.
- Ние сме от Русия - усмихва се едноръката.
- О! Знам, там при вас...
Но в този момент другата червенокоса се хваща за издутия си корем и светският ни разговор приключва. Те се заемат да бърборят на своя дърварски език, медицинската сестра азиатка изскача от кабинета с безизразно лице и повлича онази с двете ръце към родилното отделение или както се нарича там това помещение. Едноръката, тътрейки се, бърза подпре й, вероятно уговаряйки я да търпи.
Вратата към кабинета на Марш остава полуотворена, отвътре се разнасят гласове. Не са ме викали, но трябва да знам всичко. Прокрадвам се и подслушвам.
- Кой ти направи това? - тихо се обръща към Анели майка й. - Какво се е случило?
- Какво значение има? Просто кажи какво ми е.
- Трябва да се изчакат анализите, но... Но на сканирането...
- Стига си увъртала! Можеш просто...
- Всичко вътре ти е разкъсано, Анели. Органите ти са в ужасно състояние. Матката... Как го направиха?
Аз знам, мога да разкажа. Анели не бива да си спомня това.
- С юмрук. На ръката му имаше нещо. Пръстени. Гривна. И всичко останало - безгрижно произнася тя.
Майка й няколко секунди навярно се опитва да имитира състрадание, но тонът, с който продължава, е хладен, делови.
- Започва инфекция. Трябва да се отстрани, Анели... Да се стерилизира...
- Какво означава „да се стерилизира“? Какво значи това?!
- Чуй ме... Това, което имаш там сега... Мисля, че... Не мисля, че някога...
- Мислиш или не мислиш?! Говори ми по човешки, затова дойдох тук! Никой няма да ми разкаже по-конкретно за това от майка ми! Ето кой няма да тръгне да ме обнадеждава
напразно, нали? Говори!
- Боя се... - Марш шумоли с обвивка от бонбон. - По дяволите. Не можеш да забременееш. С тази каша вътре... Това е.
- И какво? Дори ти не можеш да направиш нищо? Ти, святата, чудотворната? А?! Ти, при която има опашка за сто години напред? Защо напират толкова да дойдат при теб, щом не можеш да помогнеш на собствената си дъщеря?