- Понякога ми се присънва, че той седи в краката ми в леглото и ми разказва нашата приказка. И ето че насън си я спомням - цялата, докрай. Отварям очи - него го няма. Понякога го викам, макар и да разбирам, че това е било сън. Защо го викам - аз нали знам с какво е свършило всичко: баща ми е получил инсулт и явно наблизо не е имало никого, който да му помогне. А мама си е намерила новия прекрасен Джеймс, който готви и се чука по-добре от предишния.
- Искаш ли да отидем при тях? - питам аз. - Кажи й всичко това. Тя нали е жива. Можеш да й кажеш всичко това.
- Защо? Да разваля вечерта на тези гълъбчета? Как да й го обясня?
- Много е ценно, когато просто можеш да кажеш всичко. Когато тя е жива и има какво да ти отговори. Когато не разговаряш сам със себе си.
Анели присвива очи.
- А ако твоята майка също не е умряла? - пита тя.
- Как? По какъв начин?!
- На колко си бил тогава? На две години?
- На четири.
Марго изчезва за няколко минути - Джейк спретва нещо в кухнята. После тя се връща в халат и с кърпа, обвита като тюрбан около главата й. Анели млъква, не може да откъсне очи от нея. Да можех и аз така, невидим, да гледам сега от отсрещния прозорец моята майка...
После тя отваря уста:
- А ако не помниш някои неща? Аз например съм забравила, че съм била в ръцете на мама при идването на Безсмъртните. Не знаех цялата тази история за това как две години е чакала да се освободи мястото в клиниката й. Не разбирах, че тя все пак е можела да направи аборт, ако съвсем не ме е искала.
Нищо ли не съм забравил?
Ето го комикса: чаеното цветче, робота, разпятието, вратата - „Бум-бум-бум“; женско лице: „Не се бой, бла-бла-бла“, вихър, щурм, маски, „Кой е баща му?“, „Не е ваша работа!“, „Идваш с нас!“, но никъде няма картинка, в която майка ми я хващат за ръката, допират до китката й инжектора, бият й инжекция.
„Не е ваша работа“ не означава непременно „Не знам!“.
Може би е знаела? Може би го е посочила?
Може би не тя е трябвало да ми звъни в интерната, а баща ми?!
Мустакатият Джеймс отмества един стол, помага на Марш да седне, прегръща я отзад. Шепне й нещо в ухото - тя се смее и го отблъсква.
- Ще отидем ли при тях? - неочаквано моли Анели.
- Хайде.
Заключваме стаята, прекосяваме улицата, изкачваме се по разпадащите се стълби, звъним. Отваря мустакатият с ръка зад гърба си - но после се появява Марш, успокоява го. Сложена е трапеза за двама, но Джеймс мигом сервира и на нас.
На него му е много приятно да се запознае с дъщерята на Марго, той само е слушал за нея. Двамата имат отделна стая с тоалетна, но площта, разбира се, принадлежи на мисията - те самите никога не биха намерили толкова пари - той също е в Червения кръст, заплата им стига само за храна и дрехи. Ниско над масата виси голяма лампа под теракотен абажур, стените са боядисани в тъмносиньо, от останалите мебели тук има легло персон и половина. Анели гледа Джеймс навъсено, той хвали прическата й. Тя иска от майка си комуникатора, но там пак няма нищо. За вечеря има скариди с водорасли, но нашите кореми вече са натъпкани със студените дюнери от човешко месо. Джеймс, изглежда, не е лош тип, но никой вече не го е грижа за това. Анели не отговаря на въпросите му, не се смее на милите му шеги. Марго мълчи и хвърля на приятеля си виновни погледи - поканила е на вечеря чудовище, колко неловко. За да разведри обстановката, Джеймс изважда отнякъде бутилка -която, сигурен съм, са пазили за по-празничен случай. И тогава се случва всичко.
Той налива на себе си, но пропуска Марго.
- Не пиеш ли? - вирва брадичка Анели.
- Ти не си ли й казала? - обръща се към майка й Джеймс.
Тя едва забележимо поклаща глава; заема се да маже паста върху препечената филийка. Щом аз вече разбирам всичко, значи Анели - още повече.
- Какво не ми е казала?
Джеймс объркано измънква нещо неразбираемо.
- Не ми е казала - какво? Ти затова не пушиш, нали?
- Аз, разбира се, се канех да ти кажа, но като се има предвид твоята ситуация... -произнася сухо Марго.
- Ти си забременяла! От него! - Анели тика пръст в Джеймс. - От него!
- Знаех си, че ще се разстроиш. Затова...
- Определено няма да тръгна да те поздравявам!
- Анели... Успокой се, моля те. По дяволите!
- Ти си бременна, ще имаш дете! За мен нищо не можеш да направиш, а ти самата...
- Какво общо имам тук аз?!
- Ти! За какво ти е то?! За какво ти е още едно?!
- Ние с майка ти отдавна искахме... - намесва се мустакатият.
- Вие с майка ми! Та тя е като богомолка! Ти ще я оплодиш, а тя ще те изяде!
- Престани! Не смей да разговаряш така с мен!
- Ти си в нашия дом, Анели... Така че...