- Какво си се вкопчил в мен? - Тя стиска пръстите ми. - Вкопчил си се и изобщо не ме пускаш...
Усмихвам се и свивам рамене; аз просто вървя и се оглеждам. Кой знае защо ми е удивително спокойно и мирно, настъпващите ме по крака голтаци изобщо не ме дразнят и смрадта от хилядите скари не ми пречи да дишам.
Надписите на табелите се променят - арабските извивки отстъпват място на китайски йероглифи, руските букви се разреждат от латиница, обраснала с някакви опашчици и точици, от прозорците висят знамена на държави, намиращи се от обратната страна на земното кълбо, или отдавна загинали, или никога не съществували.
- Тук - казва Анели. - Няма къде другаде.
Вдигам поглед - бани. При направата на входа са се напъвали да постигнат японски стил, но вътре са забравили за това. Куп народ и всичко е омешано - мъже и жени заедно, старци и деца. Опашката е огромна, но се придвижва бързо. Анели не ме поглежда, а аз самият не мога да разбера защо ме е довела тук.
За да се мине, трябва да се купи билет. Анели взима още и комплект от гъба, сапун и самобръсначка. Съблекалните са общи - на Дъното не си падат по церемониите.
Тя смъква глупавите дрехи, които съм й купил от трейдомата. Действа бързо и рязко, съсредоточено и машинално - не се съблича заради мен, а заради това, което ще върши. Изобщо не се смущава. Около нас има още куп голи тела: гърдести жени, насядали мъже с издути кореми, врещящи деца, старци с увиснали задници. Добре че шкафчетата се заключват - мога да оставя раницата си. Съдирам залепналата за кожата ми тениска, смъквам обувките и всичко останало. Анели продължава нататък, аз вървя след нея; синините на лопатките й и на бедрата от виолетови бавно стават жълти, коричката на драскотините е паднала, оставяйки бели белези, и дори косите й, изглежда, са пораснали, така че лежат на раменете й. Дали заради моя поглед или заради чуждите, гърбът й се разтреперва; трапчинките на задника й са същите, каквито децата имат по бузите. Надолу -тъмнина.
Вътрешността на банята: стени, облепени с плочки и бетонен под, гъста пара затуля картината. Хиляди душове, всички на открито пространство, разделени с преградки. Тези бани дори не са евтин ерзац на нашите великолепни къпални, не са дори тяхна пародия, а преструващи се на санитарни блокове газови камери на някакви нацистки концлагери.
Шум, дрънкане на легени и гласове рикошират в хиляди стени и прегради, в ниския лъскав таван; насред голямата замъглена зала стоят отлети от бетон пейки, а на тях - дървени легени, в сапунената вода се плацикат деца, над тях са надвесени гърдите - тежки или увиснали - на майките им. Ето го Содом - но не изискан като нашия, а битов, по принуда; тук не даряват своята шлота на другите, а я носят със себе си и я изсипват равнодушно просто защото няма къде другаде да я дянат.
Ане ли заема един душ, аз - следващия, зад преградата, и не я виждам. Просто отвивам крановете и заставам под водопада. Водата е твърда, мирише странно и съсича раменете ми безпощадно. На мен ми е необходимо това - да се измия. Добре би било да можех да си отворя и корема, да извадя поред всичките си вътрешности, да ги изтъркам с този сив груб сапун и да ги прибера обратно.
- Ян? Може ли?
Поглеждам.
Ане ли стои - косите й са в пяна, тушът й е отмит, очите й са чисти. Без грим е друга -свежа, по-млада и сякаш по-обикновена; но и по-истинска.
- Влез.
Правя крачка. Трябва да се изкачвам към нея по наклон. Без обувки ръстът ми е такъв, че ако я прегърна, брадичката ми ще легне точно върху темето й. Гръдта й точно се вмества в дланта ми. Зърната й са щръкнали, събрали са се бръчици от влагата. Коремът й не е такъв, какъвто съм го сънувал: няма го този твърд скелет, мрежите от мускули. Ребрата се събират в остра арка; под нея има хлътване, сянка, и всичко е меко, уязвимо. Задникът й е плосък, закръглен, девствен. Срам ме е пред погледа й да се приближавам още повече - кръвта ми и без това цялата се е спуснала надолу.
- Ще ми помогнеш ли?
Тя ми дава самобръсначката от комплекта.
- Искам да си сменя прическата.
В този момент вече не се удържам.
- Идиот - усмихва ми се тя почти нежно. И навежда главата си, бяла от пяната.
-Как?
- До кожа.
- Да те обръсна до кожа? - повтарям аз. - Но на теб всичко ти е красиво...Защо?