- Не искам повече да бъда такава.
- Каква?
- Такава, каквато той се опита да ме направи. Не искам. Тази прическа, тези негови дрехи... Това изобщо не съм аз. Не искам повече.
В главата ми изплува онзи сън с нея, когато я бях затворил вкъщи.
И тогава хващам главата на Анели с лявата си длан, отмятам косите от челото й и поглаждам корените й със самобръсначката. Падат слепени къдрици - мокра жалка козина, скосеният бунтарски бретон - сапунените потоци отмиват рисунъка, който е правел Анели да бъде каквото беше. Тя примижава, за да не попадне сапунът в в очите й, изпръхгява, когато водата влиза в ноздрите й.
Налага се да извъртя главата й по-удобно - и покритите й със скреж мускули не се затоплят веднага, не поддават веднага. Но тя започва да се вслушва в моите движения по-ясно, аз размачквам недоверието й като пластилин; в това как шията й откликва на знаците на моите пръсти има повече секс, отколкото във всеки от платените ми актове.
Зад гърбовете ни има куп народ, стари и млади, мъже и жени, които се шляят към нас, тръскайки своите гърди и членове, изстъргват от себе си вековна мръсотия, спират се, за да се почешат, да ни погледнат през кълбата пара, да изхьмкат и да зашляпат нататък. Не ми пука - в този свят се е натъпкал толкова народ, че никъде не можеш да се усамотиш с някого. И все пак тук, под чуждите погледи, преживявам най-шлямата си близост от всички, които съм имал с жени.
Отначало ми се получава кошмарно, просеките от бръснача наподобяват следи от лишеи, недообръснатите кичури стърчат като върху болно куче, но тя търпи моята недодяланост, неумелост и от линеещото уродство се появява антично изящество, неподправена изначална красота, по-прецизна от която човек не е възможно да създаде.
Обрисувам със самобръсначката чистите линии на черепа й, дялам ги от пяната и от нея излиза нова Анели, от която е отсечено всичко излишно, всичко чуждо, истинската Анели, вече гъвкава, вече послушна в ръцете ми.
Обръщам я с гръб към себе си. Насапунисвам главата й отново. Тя губи равновесие, докосва се до мен за миг с цялата си неправилна геометрия и ръката ми трепва - порязване. Но дори тогава Анели не ме отблъсква.
- По-внимателно с мен - само шепти тя.
Край - сега е съвършена.
- Върви си - казва тя. - Дай ми самобръсначката и си иди.
И аз се подчинявам. Уединявам се в своята кабина и само стрелвам свирепо с поглед зяпльовците, които намаляват ход, докато минават покрай моята Афродита.
- Повече няма да те чакам - чувам как се обръща тя към пустотата. - Повече няма да чакам нищо.
После ме води през съблекалнята нагоре; оказва се, че там има стаи за отдих с поминутно заплащане. Вътре, разбира се, всичко е аскетично като в публичен дом. Но ние взимаме със себе си бутилка абсент, който смесваме с газирана вода, и стаята ни дава точно това, което ни е нужно - да бъдем насаме двамата.
Тя се съблича веднага. Съблича и мен. Оставаме по бельо; седим един срешу друг, тя ме разглежда - безсрамно, внимателно, и тогава и аз започвам да я гледам.
- Не бива да го правим. Ти не бива.
Тогава Анели се протяга към мен, хваща ме за шията и безмълвно ме привлича към себе си, натиска ме надолу, вкарва ме между краката си. Там тя също е гола, гладка, чиста. Влизам в нея, пробвам на вкус сока й, целувам най-шлямата мекота; тя диша дълбоко, тежко. Анели ми киселее на езика като контакта на батерия и от нейния слаб ток се запалва умът ми, овъгляват се нервите ми.
- Ето сега... Сега...
Узряла, тя отблъсква лицето ми, призовава устните ми към своите, врязва нокти в задника ми, протяга най-горещото си към мен, подава ми себе си, умолява ме нетърпеливо най-сетне да я намеря, прегръща ме с прохладните си пръсти и ме насочва в себе си, и моли, и сама задава ритъма: така, така, така, по-силно, по-силно, по-силно, да, да, да, по-бързо, по-бързо, по-бързо, по-твърдо, не ме жали, давай, давай, още, още, не ми е нужна шибаната ти нежност, шибаната ти пощада, по-силно, хайде, хайде, де, ти нали искаше това, ти нали искаше това още тогава с всичките, с тях, хайде, хайде, получи си го, животно, изрод, на, на, на!!!
Искам да се измъкна, но тя не ме пуска и не мога да разбера дали плаче или стене, от щастие ли стене или от болка, аз ли я разкъсвам, или тя ме изяжда, сливане ли е това, или схватка. И сълзи, и кръв, и пот, и сок - всичко е солено, всичко е кисело. Тя се хваща за мен и сама се плъзга по мен - още, още, още! - удря със своите кости по моите, души ме, пъха пръстите си в устата ми, вкопчва се в косите ми, ругае ме, лиже челото ми, затворените ми очи, крещи и аз потъвам в нея окончателно, разтапям се в нея и се разкъсвам, разкъсвам се на части.