Не ми достига малко за нея; и тогава тя сяда върху лицето ми с цялата моя, цялата своя мръсотия и се притиска към него, и стене, и ме души, докато не освобождавам и нея. И едва тогава между нас се възстановява тънкият както косъмчетата по ръката й мир.
Глава XIX
БАЗИЛ
- Какво е това място? - Аз напрегнато се озъртам. - И защо трябваше да изключа комуникатора? Та нали ще ни търсят?
- Кино „Паласт“! - Базил хваща за самия ръб стигащата до далечния таван завеса, дърпа я. - Берлинският Дворец на киното!
Завесата се съпротивлява, трака заплашително, изсипва върху главите ни килограми прах, но Базил упорства, отвежда долния й край далеч, до самия край на сцената, докато най-накрая нещо отдолу не поддава със скърцане, и кулисите веднага се отдръпват встрани, оголвайки половината от мръснобял киноекран.
- Мисля, че това ни е достатъчно! - вика ми Базил.
- За какво?
- Трябва да поговорим.
Аз също трябва да поговоря с теб.
Дворецът е разорен: креслата са изпочупени и изнесени, паркетът е изтърбушен, през тъмносините стени са прораснали корените на великански пукнатини, а в самата сърцевина на огромната кинозала на пода лежи паднало огледало - бронзово, грамадно, мноштонно, и всичко долу сега е в кристални пръски.
Зад стените се чува ниско бучене и отмерен грохот, от който целият свят се тресе. Пробиват дупка през земята и в пробитото гърло забиват костилка с диаметъра на Луната -ето на какво прилича. Старото здание не се налага дори да го събарят - то всеки момент само ще се разпадне, разтърсено от мощните вибрации.
- Та това е строителна площадка! - казвам аз на Базил. - За чий дойдохме? Тук не бива да се влиза!
- Как не бива, щом ние сме тук? - Той се приближава към мен, усмихнат до ушите. - След месец на това място ще бъде основата на кулата „Новият Еверест“, ето тогава със сигурност няма да може да се влезе. А дотогава... - Базил, гостоприемният домакин, прави широк жест към двореца си.
- Слушай! Напразно постъпваш така с нашите - връщам се аз към недоизказаното. - Нали сме едно звено. Викат те заедно с останалите да се разтовариш след работа, да си прочистиш мозъка, а ти взимащ че...
- Това може да изглежда странно - той прави физиономия, - но не ми се иска да гледам как Триста и десети ползва нашите сурови щатни проститутки. Той прави това унило до невъзможност само и само всички да знаят, че при него всичко с половия живот е както трябва. А всички останали стоят в кръг и подкрепят началството.
- Добре! - прекъсвам го аз. - Но ти нали не си длъжен да правиш това заедно с тях, и там има богат избор! Там е тази... Агния акробатката. Джейн също е добра, онази с трети размер.
- Много апетитно разказваш! - Базил пъха под носа ми юмрука си с вдигнат палец. -Веднага си личи майсторът!
- Ти не разбираш ли, че това е подозрително? - Отблъсквам ръката му. - Че те все ме разпитват? Нали сме звено? Не бива да скриваме нищо един от друг!
- Аз имам какво да крия. Малка ми е пишката. Стеснявам се от нея. И не искам с вида й да развалям апетита на Сто шейсет и трети, докато той извива ръцете на някоя девойка със замазани синини.
- О, я се разкарай! На мен самия сега вече ще ми се доповръща...
- Не, наистина, що за слабоумие - да ходим при курвите под строй и да се чукаме на раз-два, сякаш маршируваме на плаца? Замисли се. Записано ли е в Кодекса, че звеневият трябва да протоколира всеки мой оргазъм?
- Разправят, че си имаш история.
- История?
- Че са те видели с някаква жена.
- А ти им кажи, че пия хапчета за безгрижие вместо карамелки. Добре е за фигурата и е в духа на устава. Хубаво, стига за тия досадни неща. Виж по-добре какво изрових?
Той слага на пода някакво джобно устройство на триножник, насочва го, търси нещо в комуникатора...
- Але хоп!
Висящата във въздуха прах е обхваната от бял конус, а на мръсния екран изведнъж се появява цветен прозорец. Още в първия момент разбирам всичко. Защото знам наизуст всеки кадър.
- Откъде?
Става ми неловко, срамно; чувствам се виновен дори само за това, че съм дошъл с него тук; за какво са му на него „Глухите“? Днес? Тук? С мен? Да ми напомни за всичко? Да ме унизи?
И все пак не се помръдвам от мястото си. Чакам да видя какво ще стане.
Базил не отговаря. Той сяда по турски право на пода. Гледа внимателно надписите. Усмихва се, обръща се към мен, тупа по прашния паркет до себе си.
- Хайде, сядай! Та това е филмът! Пълната версия!
И ето... Къщата, полянката, креслата пашкули, мечето, колелото, идеалната двойка, образцовите родители. Откога не съм ги виждал? Още откакто...