- Ти да не си откачил? Утре имаме дежурство! А и как изобщо може да се намери това място? Филма може да са го снимали в Канада! Тоест аз нямам нищо против, но... Друг път, когато имаме повече време...
- Няма да има друг път - казва ми Базил.
- Това пък защо?
Той ме поглежда внимателно, изучаващо.
- Заминавам.
Не може да има по-шляма безсмислица от тези думи. Той, разбира се, се шегува или ми се подиграва; проверява реакцията ми.
- Къде заминаваш?
- Емигрирам. В Панамерика за начало.
- Какво?!
На Безсмъртните им е забранено да прекосяват границите на Европа; ние нямаме дори задгранични паспорти.
- Не мога да остана повече тук, Седемстотин и седемнайсети. Не можем да останем. Дай да отпия.
- Ние не можем?
- Те нали знаят. Ел и останалите. Те специално са те изпратили при мен. Ти си моят черен знак, Ян.
- Я се разкарай!
- История, нали? Да, имам история. Имам.
- Каква история? - Олюлявам се и разпервам ръце настрани като въжеиграч.
- С една новинарска кореспондентка.
- Що за глупости? Дай тук бутилката.
- Тя е новинарска кореспондентка. Казва се Киара. На италиански това означава „светла“ - съобщава ми Базил.
- Почакай! - С усилие насочвам към него показалеца си. - Ти какво, наистина ли си забьрсал някъде мадама?! Срещате се?!
- Тоест по-рано беше репортерка. Сега я изхвърлиха от работа. Казали, че излиза от строя. Бръчки, уморен вид... Гърдите й не са същите.
- Тя не е проститутка?! Ти се срещаш с жена? Идиот! Психар!
- Аз й казвам: на света няма по-хубави бръчки. Обожавам бръчките ти. Всяка. Всички. И особено тези около очите. И няма по-желан ешафод от падината между зрелите ти гърди. Глупавата ми глава точно се вмества. Ти само ми позволи да притисна устни към нея и да дочакам ножа. Ако любовта е гилотина, нека да ме съсече. Ако умра - значи съм живял.
- Базил? Ти чалнал ли си се?! Базил!
- И тя ми казва: „Как може да си такъв глупак?“. Това е цялата история, момче.
- Млъквай, ясно ли ти е? Не искам да знам за това. Това означава трибунал! И ако не докладвам за теб - и за мен също трибунал! Това си е между теб и тази... Защо ми разказваш всичко това?
- А на кого другиш да го разкажа? На Ел?
Дишам, ухапвам бузата си отвътре, за да поизтрезнея, но текилата се е пропила във всичките ми клетки.
- Защо тя има бръчки?
- Има бръчки и очарователен син на тригодишна възраст Казва се Чезаре. Научих го да ме нарича „чичо Базил“, но той няколко пъти сбърка и каза „тате“. Много конфузна ситуация беше.
- Спиш с инжектирана? - Прилошава ми от ужас; сякаш току-що ми е признал, че има рак в последен стадий.
- Киара. Обичам я. Нали няма да кажеш на никого?
- Не. Не, разбира се, че не! Но... аз не искам да знам това!
- Трябва да го знаещ Седемстотин и седемнайсет. Извинявай.
- Защо?!
- Без теб ние с нея няма да можем да избягаме. Нужно ми е да ме прикриваш.
- Ти си се чалнал - повтарям аз. - Къде ще бягаш?! Никъде не можеш да избягаш от тях! Не смей дори да си го помисляш.
- А какво, да гледам ли как тя грохва? Остарява? Да я отведа в резерват? А в Панамерика, разправят, безсмъртието може да се купи... И там поне не гледат на старците като на чумави...
- Просто я остави! Остави я и Ел може би ще забрави за това! Аз ще говоря с него! Аз съм дясната му ръка! Кажи й, че повече никога няма да я видиш! Смени си ай-дито!
- Не мога - клати глава Базил. - Не мога и това е.
- Слабак!
- Ами да - свива рамене той. - Аз не съм супермен. Просто човек от плът и кръв. Жив. Нали мога да имам слабости?
- Млъкни!
Страх ме е за него - толкова ме е страх, колкото не ме е било от интерната от същия този ден, в който той спори с доносника Двеста и двайсети, отказа да заклейми майка си и го прибраха в гробницата.
- Нима на нищо не са те научили?! Няма къде да се денеш от тях, Деветстотин и шести! Няма! Ти дори нямаш паспорт! Ще те хванат на границата - и край с теб! Нали знаеш? Кастрация и раздробител! И ще ни накарат нас да ти причиним това!
Базил ми се усмихва:
- Ти може и да не го правиш Чуй ме, всичко съм измислил!
- Не искам да слушам нищо!
- В Хамбург има хора, които ще ни измъкнат оттук. Киара ги познава. В Небесните докове. Малко съмнителни хора, разбира се - превозват тук нелегални от Русия, но този е единственият вариант. Има само един проблем...
- Млъкни!
- Мен ще ме следят. Вече ме следят. Засичат всичките ми придвижвания. Затова и те помолих да изключиш комуникатора си. Ако разберат, че Киара и Чезаре са с мен, че отиваме в Хамбург... Може да се провалим. Трябва да ги вземеш ти и да отидеш пръв.
-Аз?!