- Ето го! Ето там лети! - раздвижва се морето, тръгва вълна от вдигнати ръце.
Иззад искрящите кули изплава величав бял съд, ескортиран от маневрени малки турболети.
- Мамка му! - възхитено шепнат хора на триста различни езика. И още как. Такива важни птици тук по-рано не са се показвали.
Белият въздушен кораб застива в небето, а после бавно се снижава точно към средата на приготвената за него площадка. Отваря се вратата, изкарва се трап и дребничкият президент на Панамерика маха с ръката си - кибритена клечка, на кафявото напрегнато море. Наоколо не се вижда дори охрана - само журналисти, журналисти, журналисти.
След него на трапа се появява още една фигурка - навярно нашият Карвальо.
На земята се суетят помощници, операторът насочва камерата към Мендес - и внезапно над отцепения от полицията площад се появява негова проекция, изтъкана от въздух и лазерни лъчи. Огромен триизмерен бюст - главата и раменете. Мендес се усмихва ослепително и гърми от надвисналите над тълпата високоговорители:
- Приятели! Благодаря ви, че ми позволихте да намина при вас на гости.
Паките се споглеждат, почесват четината си и наместват висящите от коланите криви ножове.
- Когато европейските ми приятели ме поканят при себе си, обикновено виждам само
Лондон или Париж. Но аз съм любопитен и неспокоен човек. Нека да видим нещо ново, помолих ги. Нека да наминем към Барселона! Но кой знае защо моят приятел Салвадор започна да ме разубеждава. В Барселона няма какво да се прави, каза ми той. Съгласни ли сте с това!
- Хитра твар е този задник Карвальо! - бухти човек с чалма.
- А на мен ми се искаше да дойда тук. Да се запозная с вас. Само че ако мислите, че така ще си стърча тук, на трапа, слабо ме познавате! - И Мендес започва да се спуска надолу по стъпалата.
- Смел човек, мамка му - подсмърча едноок пак с разпран джоб.
Втората фигура остава залепена за трапа - Карвальо не бърза да влезе в клетката с тигрите.
Камерите се обръщат, за да задържат в кадър движещия се към хората президент. След като се добира до земята, Мендес - това се вика номер! - наистина тръгва към отбранителната линия на полицията. Огромни чернокожи с черни костюми и слънчеви очила правят кръг около него - и всички заедно разкъсват полицейския кордон. Журналистите, превъзмогвайки ужаса си, се плъзват след него. Чудо - човешкото море се отдръпва пред безумеца и той, като Мойсей, стъпва върху сушата.
- Вие навярно знаете, че ние с моя приятел Салвадор се придържаме към различни мнения за това как да се процедира с безсмъртието. Аз съм републиканец, стар консерватор. Безсмъртието, ще ме попитате? Прекрасно нещо! Но нима има нещо по-важно от семейството? Любовта към децата? Възможността да ги отгледаш, да ги научиш на всичко, да ги люлееш на коленете си? Уважението към родителите ви, благодарение на които сте се появили на бял свят?
Тълпата боботи неразбираемо; а аз слушам Мендес с половин ухо, мислите ми са заети с друго. Искам да намеря още един информационен терминал. Да го намеря и да направя ново запитване за съдбата и местонахождението на моята майка, която се казва Ана. Да прегледам сто хиляди шибани зелени терминали, докато не намеря един работещ.
Ана?
Не помня. А и откъде да помня? Просто - мама.
- Човекът е самотен! - произнася Мендес. - И няма нищо по-лошо от самотата, ето какво мислим ние в Панамерика. А кой може да ни бъде по-близък от нашите родители и деца, братя и сестри? Само с тях ни е наистина хубаво. С тях и с любимите ни жени, мъже. Всички казват, че политиците баламосват обикновените хора - но аз самият съм обикновен човек и вярвам в ето такива прости негца. Да! На мен ми е лесно да живея, защото вярвам в разбираемите неща. Но Панамерика е страна на мношто мнения. Ние сме свободни и нас ни учат да уважаваме хората, които не мислят по същия начин като нас!
Вестта за визитата на Мендес наистина вече е достигнала до най-далечните краища и най-тъмните кътчета на двете Барселони - и вътрешната, и външната. Стълпотворението е невероятно - не му се вижда краят. Хората мълчат, вслушват се.
- Да, безсмъртието при нас струва пари. Да, не всички могат да си го позволят. Това е вярно. Панамерика също е пренаселена. Но нашата страна не е страна на всеобщото равенство, а страна на равните възможности. Всеки може да заработи за квота.
Изведнъж обемната проекция, огромният дубликат на държащия реч президент потреперва и примигва; през нея за миг прозира нещо друго - но ликът на Мендес веднага се връща.
Самият оратор, изглежда, не забелязва нищо.