- Но тук, в Европа, наричат нашата система грабителска. Да, моят приятел Салвадор така казва! И аз не споря - нас са ни учили да уважаваме чуждото мнение. Салвадор твърди, че европейската система е много по-справедлива, защото тя е основана на истинското равенство. При нас всички са равни, казва Салвадор, и всеки се ражда с право на безсмъртие!
Анели се размърдва. Народът се вълнува - смътният ромон е прераснал в глъчка. Думите на Мендес се превеждат на триста езика, хората обясняват на съседите си и става задушно като пред буря. Чувствам с кожата натрупващото се в атмосферата електричество и предусещам наближаващите гърмежи. Но Мендес, буревестникът, живее чрез тях.
- При вас, в Барселона, живеят обикновени хора. Такива като мен самия! Хора, които вярват в простички, разбираеми неща. Аз ви уважавам. Вие избирате истинското равенство. Вие избирате безсмъртието. Европа ви го дава. Вие имате това право и вие сте щастливи хора. Нали, Салвадор?
Най-накрая разбирам какво прави той. Шрайер ненапразно се опасяваше от него. Камерите се прехвърлят на президента Карвальо - почервенял, потен, ядосан.
- Аз... - започва Карвальо, но картината се разкъсва отново.
Карвальо се дезинтегрира и вместо него над народа се появява човек, застанал до искряща жълта стена. Човекът има лице, което ми е познато и непознато. А Анели го разпознава - и притиска устата си с ръка.
- Обичах едно момиче - изговаря тежко човекът. - А тя обичаше мен. Наричах я своя съпруга, а тя мен - свой съпруг. Това е просто и разбираемо нещо, господин президент Мендес. Това как обичате.
- Какво? Кой? - бучи тълпата.
- Моето момиче забременя. Какво по-разбираемо от това? Но не тя ми разказа за това. Не успя. Когато нашето бъдещо дете беше на няколко седмици, при нас нахлуха бандити. Вие сте чували за тях. В Европа бандитите действат под крилото на държавата. Наричат ги Безсмъртните.
Тълпата започва да реве - слято, многоезично. Поглеждам към Анели и я хващам за ръката.
- Анели! Чуй ме...
- Тези бандити дойдоха при нас през нощта. Те ни казаха, че сме нарушили Закона за Избора. Закона, който принуждава родителите да изберат или убийството на нероденото си дете, или самоубийството.
- Той е някъде тук - озадачено пъшка пакът с челмата. - Та това е „Омега-Тета“, жълтата!
Помощниците на Мендес са обърнали проектора и най-накрая изключват изображението, но Рокамора продължава да вещае от десетките реещи се над мръсното море полицейски турболети. Звукът се лее отвсякъде и отникъде, сякаш самите небеса говорят с хората.
- Според този Закон те можеха или да я принудят да направи аборт, или да й направят инжекция, която ще я превърне в старица и ще я погуби. Този закон са го писали човекоядци. Садисти и човекоядци. Но и той се оказа мек за Безсмъртните. Те направиха всичко по свой начин. Те изнасилиха жена ми и я убиха. Аз се спасих по чудо.
- Долу! - пищи някаква жена. И веднага звучен бас подхваща вика й:
- Долу! Долу Карвальо!
- Анели?! Анели!
- По чудо, казвам. По чудо! - Високоговорителите се изключват един след друг, но засега не успяват да изтребят напълно Рокамора. - Да, проклинам се за това, че останах жив! Трябваше да умра там. Да умра, за да може моята Анели да остане невредима. Длъжен бях-и не го направих. Опитах се да се договоря с тези убийци, да ги вразумя. Та ние сме в Европа! При нас има върховенство на закона!
Какво отговаря Ме иде с, как възразява Карвальо - хората не чуват това; инженерите са безсилни, тяхната техника е завладяна от Рокамора, той я е хакнал и си я е присвоил.
- Прости ми - шепне тя почти беззвучно. И ръката й се изплъзва.
- Анели! Не му вярвай!
Но тя изчезва в тълпата като вода в пясък.
- Долу Карвальо! До-лу! До-лу!
- И още нещо. Няма никакво равенство, господин Мендес. Това е мит. Пропаганда. Барселона преди много години беше отрязана от европейското водоснабдяване. Тези, които живеят тук, не могат да попаднат в истинската Европа, макар че са им обещали убежище.
- Долу Беринг!
- ДОЛУ ПАРТИЯТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО!
- Анели! Анели, върни се! Умолявам те! Моля те! Къде си?!
Заглъхват всички високоговорители освен един - последния турболет, чийто екипаж изобщо не може да се справи с хакнатото оборудване, го прогонват по-надалеч - но ехото преразказва думите на Рокамора на всеки тук.
- Митовете са нужни, за да прикрият човекоядската система, господин Мендес. Аз се борех срещу тях и по-рано, преди да... Моята фамилия е Рокамора, хората ме познават! Посветил съм целия си живот на тази борба. Не й казвах кой съм. Исках да я предпазя. Но въпреки това моята Анели я наказаха - заради мен. А сега... Само да можех да я върна... Бих се отказал от всичко. Но те я убиха. Те не ми оставиха нищо друго. Долу Партията на безсмъртието! Долу лъжците!