Една от монахините тревожно мучи, хваща се за сърцето и изведнъж сяда, взирайки се в мен с полуслепите си очи.
- Какво?! Какво?! - пресипнало крещи тя и ме кръсти, кръсти, сякаш аз сега от това ще изрева, ще се завъртя като пумпал, ще се подпаля и ще умра.
- Щпттпт... - приближавам се към нея и я погалвам по главата, преди за кратко да допра до нея шокъра. - Всичко е наред. Спете. Спете.
Глава XXII
БОГОВЕ
Опаковката е празна.
Отварям вратата, за да отида до трейдомата, и пред мен се изсипва куриер с покана. Истински, жив куриер с ръце и крака.
Поканата е разпечатана на превъзходна дебела пластмаса: върху черен фон златни букви със завъртулки. Поименна - за да не се съмнявам; защото аз, разбира се, се съмнявам. След няколко часа по комуникатора идва и електронно известие, потвърждаващо, че това не е номер.
Министър Беринг... Членовете на Съвета... Имат честта... Вас, мношуважаемия... Почетен гост... Конгрес на Партията на безсмъртието... Кулата „Пантеон“... Някаква дата... Точно в... Не е необходимо...
Ето я и нея, изненадата, която ми обеща Шрайер.
Наслушах се на твоите подвизи, каза ми той.
Подвизи? Не съм извършил нито един.
Нищо такова, което не са правили и останалите. Ние всички висяхме на това гробище почти две седмици. Товарихме хората като торби, а после товарихме вода, да не би, не дай боже, някой да умре не по план. Всички заедно. Но останалите се задоволиха с похвала от Беринг по новините („Разрешавайки Барселонския проблем, Фалангата доказа своята незаменимост!“) и голяма премия - а на мен ми дадоха месец за възстановяване и ми обещаха изненада.
Не спорих. Използвах месеца, както трябва - всеки ден ходех в Градините на Ешер и гледах как хората си подхвърлят дискове. Чаках някой да ме покани да се присъединя, но никой не ме покани.
Освен това ядях. И спях.
Не ми се искаше особено да ям, спя и да хвърлям диск, но нали трябва с нещо да се занимавам. Да, и направих две открития. Първо: когато дните си приличат един с друг, часовете минават по-бързо. И второ: ако пиеш едновременно хапче за щастие и успокоително, скоростта на протичане на времето се увеличава четирикратно.
И разбира се, гледах новините. Настроих ги така, че да получавам всички съобщения с ключови думи „Рокамора“ и „Партията на живота“. Все чакам тази гадина да я намерят или убият, но той сякаш е пропаднал вдън земя. И той, и Анели. Хванат е тайно и лежи в карцера? Не е идентифициран и като обикновен нелегален емигрант е изпратен в Африка, за да крета през останалите му десет години в хуманитарна палатка? Случайно е умрял и е бил изключен от статистиката?
Мендес го намериха - това да, това беше топновината за цяла седмица по всички канали. Мендес е жив, Мендес дойде в съзнание, Мендес помоли за вода, Мендес хапна каша, Мендес се изака, Мендес помаха с ръка, Мендес отлетя у дома.
Но нали не аз намерих Мендес, а някого другиш.
Така че на мен ми е неизвестно изпод чии тела са го извадили; не ми е известно дали заедно с него е бил най-търсеният терорист на планетата; не ми е известно лежала ли е там девойка, обръсната до кожа - а в новините няма нищо за това; сто пъти се обаждах на Шрайер, той ми нареди да се успокоя, даде ми месец за възстановяване и ми обеща изненада за моите подвизи.
Моите подвизи. Интересно какво има предвид той? Аз обещах да отведа нашите при Рокамора - и не ги отведох.
Затова пък пристигнах в Барселона с девойка, която трябваше да съм ликвидирал. Затова пък тази девойка направи запитване за местонахождението на майка ми, използвайки собственото си име. Затова пък не отговарях на повикванията на своя партиен куратор.
Казват ни, че не ни следят. Зарежете тази работа: не можеш да направиш така, че петдесет хиляди души денонощно да следят други петдесет хиляди - а от чий джоб ще се плаща това?
Но ако изведнъж някой се заинтересува особено много от един от тези петдесет хиляди...
Аз отворих на Безсмъртните портата на Барселона. Аз се сражавах със сънените трупове, без да изклинчвам нито за секунда.
Не мислех, че това може да изкупи всичко, което съм забърквал - просто правех каквото трябваше. То няма и да го изкупи; затова, когато Шрайер ми обеща изненада, реших, че говори за показна екзекуция.