- Какви ги говорите? - произнася тя равнодушно, така и без да се обръща към мен. -Каишката ми не ме пуска на повече от три метра.
Какво още мога да кажа? Покланям се на възхитителния й тил и се връщам при Шрайер и приятелите му с двете пълни чаши.
- Виждам, че днес тя не е благосклонна и към теб - добродушно ми се надсмива Шрайер. - Хормонална буря! Всички в укритията! Виждаш ли какво става с хората, които отказват да вземат хапчета за безгрижие? Рано или късно им се налага да минат на успокоителни.
- Вие умеете да убеждавате - усмихвам му се аз.
- Ян! Какво е това „вие“? Нали се разбрахме... - Той ме поглежда с упрек. - Нека да се разходим. Извинете ни, момчета... - И изоставили Елен, ние плаваме по безкрайната анфилада на стаите, сякаш разположени по едната стена на някакъв несъществуващ дворец в несъществуваща Древна Гърция. - „Клауд“ настояват да се смекчат мерките по ограничаване на раждаемостта, представяш ли си? Разправят, че за настоящата популация жилищният въпрос е решен, няма накъде да се развиват! И все хленчат, хленчат...
- Но нали последният проблем е в жилищата - отбелязвам аз. - А водата? А енергията? А храната?
- Следващия път ще бъдеш мой адвокат - Шрайер ми показва вдигнат палец. - Но тези негодници ги интересуват само неполучените милиарди. Казвам му: ние с такова усилие прибрахме джина в бутилката, не си и помисляйте да повдигате този въпрос! Искате ли да препоръчам компанията ви на нашите индийски колеги? Отличен, перспективен пазар! Жалко, че те нямаше да видиш как ме зяпна той. И-индия? Нима там не са радиоактивни джунгли? Именно, отговарям му аз. Джунглите и пустинята са там, където са били Индия и Пакистан. Само защото някой е позволил на хората да се размножават неконтролиреумо! Резултатът? Пренаселване, война със съседите за територии с благословията на религията, което, между другото, е много характерно, а после, разбира се, ядрен конфликт и сто милиарда жертви. Сега тези джунгли ги усвоява Китай, защото в мъдрия Китай цялото население поголовно е било подложено на кастрация преди двеста години и тези двеста години при тях са епоха на стабилност. А последните живи индийци са при нас, в Барселона...
- Бяха.
- Какво? Е, да. А знаеш ли какво ми казва той? Казва ми: затова пък Индия има накъде да се развива. - Сенаторът се смее. - Е, не е ли циничен мерзавец?
- Той е делови човек.
- Деловите хора са напълно бездушни - съкрушено клати глава Шрайер. - Светът не се управлява от парите. Светът се управлява от емоциите. Затова - намигва ми той - бъдещето не е на тези динозаври, бъдещето е на фармацевтиката. От петимата нови членове, които приемаме тази година в Партията, трима са акционери на едри фармацевтични компании. Ще получаваме антидепресанти с отстъпка. И между другото, хапчета за безгрижие! - той ме тупа по рамото. - Чуй ме - продължава със същия тон, - ти нали се избави от онази девойка, а?
- Избавих се - отговарям аз.
Изстивам, осъзнавайки - той знае, че останките й не са били в раздробителя, и със сигурност са му показали записите от гаровите камери, а може би и от шпионски устройства в дома ми.
- Избавих се, но по-късно. Там имаше някакви хора и ми се наложи да я отведа в Барселона, защото...
Уж не възнамерявах да лъжа и да се оправдавам, а започвам именно да се оправдавам и лъжа. Всичко веднага ми се подрежда в главата - убил съм я, но не в Европа, решил съм да я отведа в Барселона, защото такова е било последното й желание, не, глупости, защото там е било по-лесно да унищожа тялото, така че да не остане нищо...
- Няма нужда от подробности - въздъхва той. - Напълно ми е достатъчна твоята дума, Ян. Вярвам ти.
Ние мълчим и просто мигрираме от стая в стая - покрай прекрасни юноши и девойки, смеещи се и щастливи, пируващи и любезничегци помежду си.
- Рокамора - разказва Шрайер сякаш на себе си. - Нали за него работят изключително талантливи хакери. Изтрили са всичките му данни от базата... Сега никой не може да го разпознае. А тази комедия с проектора на Мендес, с турболетите... - Сенаторът клати глава. - Затова пък той не е скучен противник. Мендес, между другото, възнамерява да държи реч в Обществото на народите. Ще обвини Партията в безчовечност и ще настоява за отмяна на Закона за Избора. Не е ли железен?
- Ще има ли гласуване? Това застрашава ли ни с нещо?
- Мендес? Нас?
Той се изкикотва - отлична шега. Явно няма смисъл да отговаря на този въпрос.
- Чу какво каза Максимилиан, нали? За последен път са се появявали нови лица в Партията преди няколко десетки години, Ян. И повярвай ми, за мен да те представя пред тези хора е важно решение. Очаквате блестящо бъдеще.