Выбрать главу

Космосът изпълва и пространството между колоните - той е навсякъде наоколо, сякаш Великият Наос е разположен върху някоя комета; тук няма нито гравитация, нито въздух, но аз не искам нито едното, нито другото.

- Разправят, че ако мравките умееха да предават натрупаните познания за света на следващото поколение - продължава Шрайер, - планетата щеше да принадлежи на тях и за човека нямаше да се намери място. Но и човечеството някога е било подобно на мравките. Всичко, което са творили, мислели, чувствали стотици милиарди - всичко е изчезнало безследно, всичко е било напразно. Ние сме минавали през едни и същи уроци отново и отново, строили сме Вавилонската кула от сух пясък. Само вечната младост е направила от нас, мравките, хора. Учените и композиторите от миналото са грохвали и оглушавали, едва успели да разберат природата и тайните на хармонията. Мислителите се вдетинявали, художниците ослепявали, преди да успеят да създадат най-великите си творби. Така наречените обикновени кора, притиснати от старостта и смъртта в робията на правенето на деца, размножаването, не са имали достатъчно време, за да се замислят за живота си, да намерят истинския си талант и да го разгърнат. Страхът от смъртта ни е правел товарни добичета. Старостта ни е лишавала от ум и сила веднага след като наберем опит. Не сме можели да мислим за нищо друго, освен за това колко бързо отлита животът, и недоразвити, сме теглили ярема, към който е била привързана гробищната ни плоча. Така е било до неотдавна. И мнозина от нас още помнят това време. На мнозина им се е наложило да погребват своите майки и бащи, на които не им стигнало съвсем мъничко да доживеят до освобождението.

Великият Наос слуша онемял. Над нас беззвучно се въртят галактики. Слънцето бог излиза иззад колоните и лицето на Ерих Шрайер се озарява в алено.

- Освобождение! Безсмъртието ни даде свобода. След милион години робство. Петдесет хиляди поколения роби е трябвало да се родят и да умрат! Ние сме първите, които живеят в ерата на истинска свобода. Никой вече не бива да се страхува, че няма да доведе докрай делото на живота си. Ние можем да съзидаваме! Можем да творим неща, каквито не се били сътворявани досега! Можем да изпитаме всички чувства, достъпни на човека, и да изобретим нови! Можем да променим облика на Земята и да заселим Космоса. Ако Бетовен можеше да доживее появата на синтетичните оркестри! Ако Коперник можеше да доживее до междузвездните полети... Ние можем. Ние ще направим открития, които след хиляда години ще променят Вселената, и ние самите след хиляда години ще видим каква ще стане тя благодарение на тези открития!

Залата не може вече да се сдържа. Аплодисментите прекъсват Шрайер за дълги секунди. Той спира гърменето им с махване на ръката като средновековен светец, творящ чудеса.

- Това е най-великото завоевание! Завоевание, казвам, а завоеванията не се извършват без жертви. Родените като роби тъгуват по оковите и полудяват от тази тъга. Войните на обречените, Революцията на справедливостта - на Европа й се наложи да пролее немалко кръв, докато не стана такава, каквато е днес. Континент на равенството. Континент на безсмъртието. Континент на свободата.

Залата отново ръкопляска. И моите ръце, вкочанени, отлети от твърд композит, се разтварят встрани и се удрят една в друга.

- Но борбата продължава. Вие знаете всичко за предателството на Барселона, за тази драма, която потресе цяла Европа. За тази решителност, която прояви Пол Беринг. Но цялата му решителност не би струвала нищо без героизма на десетките хиляди Безсмъртни, бойния авангард на нашата Партия. Без тяхното мъжество и ^манност! Не на нас - на тях им се удаде - безкръвно! - да пресекат бунта, да спрат хаоса, който беше готов да изяде Европа; да запазят стабилността и мира, да съхранят нашите завоевания!

Шрайер облизва устни.

- Петдесет хиляди герои с маските на вечно младо и прекрасно божество. Уви, тази зала не може да ги побере всичките. Това са смели и скромни хора, те не търсят слава, не обичат да свалят маските си. Но един от тях трябва да познавате по лице. Операцията би струвала на нашата вярна Фаланга хиляди животи, ако не беше той. Задачата така или иначе щеше да бъде изпълнена, но на каква цена! Този човек прояви хитроумие и храброст, достойни за самия Одисей. Сам отвори портата на Барселона от вътрешната страна. Позволи ни да влезем в града безпрепятствено и по тази начин спаси и главите на клетите бунтовници, и нашите бойци. Моля да се качи на трибуната Ян Нахгигал.