С усилие задвижвам схванатите си стави и пристъпвайки криво-ляво, се промъквам през овациите, тътря се по стъпалата към трибуната, излизам под изпепеляващия стълб светлина, падаща от прожекторите... Посреща ме самият Беринг. Стиска ми ръката - силно, решително. Казва - на мен и не само на мен:
- Ян Нахгигал беше ранен, но настоя да му позволят да участва в операцията наравно с останалите. Той има званието звеневи, но се сражаваше като редови Безсмъртен, забравил за званията и привилегиите. Такива хора трябва да дават пример на останалите. Днес назначавам Ян Нахгигал за хилядник на Фалангата.
Какво чувствам?
- Благодаря!
- Благодаря на вас! - Шрайер ме прегръща; докосва с благоуханната си гладка буза моята буза; останалите членове на Съвета кимат, усмихват се.
Слизам, връщам се на мястото си. От всички страни към мен се протягат, поздравяват, стремят се да се хванат за заздравялата ми длан. Аз съм герой. Аз съм звезда. Аз съм хилядник. Аз аплодирам сам себе си. Какво чувствам?
- Но да се влезе в Барселона, не беше достатъчно - укротява обожателите ми Шрайер. -Бунтовниците бяха хванали и държаха Теодор Мендес, президента на Панамериканската федерация. Какво би станало, ако президентът Мендес беше загинал? Изчезнал безследно? Депортиран по погрешка заедно с нелегалните в Африка? Получил инжекция с акселератор? Господин Мендес не ни обича особено... Но това все пак не е повод... Навярно... - лукаво се усмихва сенаторът и залата сдържано се смее. - Ако има човек, чийто подвиг може да се сравни с извършеното от Ян Нахгигал, това е този, който намери сред петдесетте милиона нелегални взетия за заложник президент, влезе в бой с бандитите и го освободи. По този начин той изпълни по великолепен начин дълга си към Европа и да се надяваме, е превърнал господин Мендес от наш отдавнашен неприятел във възможен съюзник. Безпогрешен нюх, беззаветна преданост и безгранична храброст - това са трите главни качества на Безсмъртния. Този човек ги прояви и трите.
Намерил е Мендес, чувам. Ето кой ще ми разкаже как е станало всичко!
- Братя, сестри... Каня на трибуната Артуро де Филипис. Човека, който спаси президента на Панамерика и мира между нашите държави!
Шрайер ръкопляска с такъв ентусиазъм, че изглежда сякаш ще си откъсне ръцете.
Някой крачи по прохода, някой се качва на трибуната - на мен ми е все едно. Стискам нечия влажна длан - но какво правите, няма нужда! - вдигам поглед.
Големи зелени очи, леко сплескан нос, широка уста и твърди черни коси. В неговата външност няма нищо отвратително - и все пак сред прекрасните млади вождове на Партията той изглежда като изрод, чудовище. Те са съвършени, без дефекти, а на него - много добре виждам - му липсва едното ухо.
Петстотин и трети показва кривата си усмивка - получава се отвратително. Светлината на прожекторите не го заслепява. Не поглежда към мен, но аз съм сигурен, че той вече ме е разгледал добре, докато мижах на трибуната.
Какво е това? Какво означава всичко това?!
Шрайер разтърсва ръката му, прегръща го, благодари му. Петстотин и трети изглежда толкова естествено, колкото вампир посред бял ден. След Шрайер идва ред и на Беринг да го прегръща.
- Артуро! Някой би могъл да каже, че просто ви е провървяло. Че всеки би могъл да намери Мендес. Но ако не бяхте проявили упорство, самоотверженост, принципност -всичко би могло да се развие по друг начин. Това не е случайност, Артуро. И този подвиг увенчава всичките ви останали усилия. Позволете ми да ви поздравя с присвояването на званието хилядник на Фалангата.
В устата ми пресъхва.
Без да чувам аплодисментите, без да гледам как те ще се целуват с този вампир, аз скачам от мястото си и излизам. Старая се да крача маршово, за да не изглежда като бягство.
Едва завил встрани от десетметровото крило на входната врата, изкрегцявам и дишам, дишам, дишам.
Защо той постъпва така с мен? Защо е тази мръсна игра?! За какво е мнимото осиновяване?! Това превземане?! Драматичното придихание в накъсания шепот?
Да ме превъзнася пред хората - за да повярвам на признанията му - и веднага да постави редом с мен Петстотин и трети?
Петстотин и трети?!
Иска ми се да му се изплюя в лицето, да се изплюя в собственото си лице. Шрайер сякаш ме е изнасилил със сонда с камера и датчици; плаче ми се и ми се повръща.
В просторното фоайе е пусто и студено.